От доклада на Управляващия делата на Украинската Православна Църква митрополит Антоний (Паканич) на  Международната научна конференция «Съборността на Църквата: богословски, канонични и исторически измерения».

През последните години в православното богословие дискусията за връзката между съборния принцип и първенството във Вселенската църква забележимо се изостри. Днес йерарсите и богословите на Константинополската патриаршия излагат особен възглед за първенството, което предизвиква сериозни критики от други Поместни Църкви.

В доста ясна форма тази концепция за първенство е изложена и в редица речи на патриарх Вартоломей, и в редица официални документи на Константинополската патриаршия, и в публикации на йерарси и богослови от Константинополската църква (като например митрополит Йоан (Зизиулас), архиепископ Елпидофор (Ламбриниадис), архимандрит Йоан (Манусакис) и др.).

Новата концепция за първенство се основава на идеята, че първенството на трите нива на църковния живот (епархийско, поместно и вселенско) има една и съща природа. За споменатите богослови е типично да правят пряка аналогия между еклисиологията и триадологията. Както в Светата Троица има първенство на Бог Отец (монархията на Отца), така на всички нива на църковния живот трябва да присъства личното първенство. На епархийно ниво отеческата монархия се отразява в служението на епископа, на местно ниво – служението на предстоятеля на Поместната Църква, а на вселенско – служението на Вселенския патриарх. От това се прави изводът, че първенството на вселенско ниво не може да бъде представлявано от никоя институция (т.е. Събор). Тя задължително трябва да бъде въплътена в личността. Дори когато се събира Вселенски събор, той непременно предполага йерарх, който да ръководи работата му. Следователно дори Вселенският Събор става невъзможен без лично първенство.

Както видяхме, в постановленията на Вселенските събори, разбира се, има учение за първенството на определени катедри във Вселенската Църква. Обаче, на първо място, това първенство ясно се означава само като първенство на честта, а не първенство на властта. Освен това отците както на Втория, така и на Четвъртия Вселенски Събор ясно заявяват, че този примат се дължи на политическото възвишаване на Константинопол. Тоест източникът на специалната чест, с която била удостоена Константинополската катедра, е решението на Вселенския Събор. Именно Съборът наделява с предимства този или онзи йерарх.

Привържениците на теорията за специалните права на Константинополския патриарх обаче гледат на въпроса по различен начин. Например, архиепископ Елпидофор директно пише, че учението, че първойерархът на Вселенската Църква получава своите правомощия от Събора, е равносилно на твърдението, че Синът и Светият Дух са източникът на монархията на Отца. От гледна точка на архиепископ Елпидофор, идеята за събора като източник на върховна власт в Църквата може да доведе до изопачаване на догматичното учение за Светата Троица. Архиепископ Елпидофор настоява, че първенството във Вселенската църква има изключително Божествена санкция. Освен това, това не е само първенството на честта, но и първенството на специалната власт. Следователно Константинополският патриарх във Вселенската Църква не е първият сред равните, а първият без равни.

Това разбиране за първенство включва и специален поглед върху системата на Поместните Православни Църкви. Днес Патриарх Вартоломей доста последователно критикува идеята, че Световното Православие е семейство от равноправни автокефални Църкви. Той смята тази гледна точка за „протестантска идея“. В едно от интервютата си през 2020 г. патриарх Вартоломей дори призова за преразглеждане на православното учение за Църквата, за да я очисти от подобни протестантски влияния: „Ние, православните, трябва самокритично да преразгледаме своята еклисиология, ако не искаме да станем федерация на църкви от протестантски тип. Патриарх Вартоломей съвсем ясно посочи алтернатива на такъв уж протестантски възглед за Църквата: „Трябва да признаем, че в неделимото Вселенско Православие има един „Първи“, не само по чест, но и „Първи“ със специални задължения и канонични правомощия, поверени му от Вселенските Събори”.

Специалните правомощия на властта, които Константинополският патриарх се опитва да асимилира, са на първо място изключителното право да предоставя автокефалия на други Поместни Църкви, същото изключително право да получава жалби от клирици на други Поместни Църкви срещу съдебни решения, приети в тези Църкви и правото да осъществява духовна грижа за цялата православна диаспора. Константинополският патриарх настоява, че има специална екстериториална юрисдикция и всъщност е глава на Вселенската Църква. Това, например, директно е посочено в Томоса за предоставянето на автокефалия на т. нар. „Православна Църква на Украйна“.

Позицията на Руската Православна Църква е коренно различна. Още на 25 декември 2013 г. Светият Синод на Руската Православна Църква прие документа „Позицията на Московската патриаршия по въпроса за първенството във Вселенската Църква“. Този документ подчертава, че първенството на епархийско, местно и вселенско ниво има различен произход и различна природа. Източникът на първенството на епископ в неговата епархия е „апостолското приемство, съобщено чрез хиротония“. Източникът на първенство на нивото на автокефалната Църква е „изборът на първенствуващ епископ от Събора (или Синода), който има пълна църковна власт“. Що се отнася до първенството на нивото на Вселенската Църква, неговият източник е „каноническото предание на Църквата, записано в свещените диптихи и признато от всички автокефални Поместни Църкви“. Каноните не надаряват първия по чест епископ във Вселенската църква с каквато и да е власт. Така както природата на първенството на различните нива на църковния живот, така и функциите на епископите, които са надарени с първенство, са различни.

В документите фундаментално се отхвърля самата идея за присъствието в Църквата на определен „вселенски епископ“ със специални правомощия. От гледна точка на Руската Православна Църква първенството на честта на Константинополския патриарх предвижда, например, че по време на общите богослужения на предстоятелите на Поместните Църкви, той получава правото да ги ръководи. Също така на междуцърковните форуми представители на Константинополската патриаршия имат право на председателство. По този начин първенството на честта е аналог на дипломатически протокол, който регулира комуникацията между Поместните църкви, но не издига някои Църкви над други.

Този документ на Руската Православна Църква предизвика негативна реакция от страна на Константинополската патриаршия. Както самият патриарх Вартоломей, така и други епископи на Константинополската Църква продължават да настояват за особения примат на властта на Вселенския патриарх.

Опитите на Константинополската патриаршия да реализира на практика специалните си правомощия многократно водят до конфликти в отношенията между Поместните Църкви. А днешната дълбока криза в Световното Православие е предизвикана от грубата намеса на Константинополския патриарх в църковния живот в Украйна. В същото време Константинополската Църква оправдава тази намеса със същите специални правомощия, които уж има.

С пълна отговорност трябва да кажем, че доктрината за първенство във Вселенската Църква във формата, каквато е формулирана днес от богословите на Константинополската патриаршия, е неприемлива за нас. Виждаме, че това учение днес се е превърнало в сериозна заплаха за единството на Световното Православие. Нещо повече, прилагането на практика на това разбиране за първенство води до подкопаване на съборния принцип в църковното управление.

За нас е много важно, че патриарх Вартоломей последователно отхвърля всички предложения за съборно обсъждане на тежката ситуация, която се е развила в Украйна. Например през 2019 г. прекият призив на предстоятеля на Албанската Православна Църква архиепископ Анастасий за свикане на Събора на предстоятелите на Поместните Православни Църкви за намиране на изход от кризата бе отхвърлен от Константинополския патриарх. Инициативата на Йерусалимския патриарх за среща с предстоятелите на Поместните Православни Църкви в Аман през 2020 г. също не бе подкрепена от Константинополския патриарх.