За Кръста и доверието към Бога.

В Библията първото споменаване на свещеничеството се отнася до цар Мелхиседек: "И Мелхиседек, цар Салимски, изнесе хляб и вино, - той бе свещеник на Бога Всевишни, и благослови го и рече: благословен да бъде Аврам от Всевишния Бог, Владетеля на небето и земята; благословен да бъде и  Бог Всевишни, Който предаде в твоите ръце враговете ти. Аврам му даде десетата част от всичко" (Бит. 14: 18-20).

Така, още в Стария Завет, много преди установяването на закона за свещеничеството, виждаме пророчество за новия и истинския Първосвещеник и за бъдещето новозаветно благодатно свещеничество в името на този Първосвещеник - Иисус.

Свещениците са особено избрани хора, които са посредници между Бога и човека. Именно свещеничеството е род на Божиите избраници, водещи народа към спасение.

Ние знаем, че в Стария Завет свещеничеството било установено от Самия Бог, Който дал заповед на Моисей да отдели Левитското коляно брата си Аарон. Той и станал родоначалник на свещеничеството, първосвещеник.

Всичко това, разбира се, не вървеше гладко. Моисей и Аарон, както знаем, са били потомци от Левитското коляно. Другите левити са възстанали срещу тях, възмущавайки се, защо именно братът на  Моисей трябва да бъде свещеник. Левитите заявили, че Моисей и така взел цялата власт върху народа, довел хората в пустинята, макар че обещал да ги заведе в Обетованата земя, където текат мляко и мед, и затова те са били принудени да странстват голи в продължение на много години.

Тогава избухнал бунт срещу Моисей и брат му. И всичко свърши много плачевно.

Защото, ако Бог заповядва нещо, трябва да се прави задължително, без дори да се замисля дали има  логика и някаква човешка справедливоств нея.

Божествената логика и божествената справедливост съвършено не съвпадат с нашето сегашно разбиране на случващото се, защото ние винаги се опитваме да разберем или да направим нещо за себе си, имайки предвид преди всичко собствения си егоизъм.

Въстаналите левити водени от Корей, Датан и Авирон също мислили само за себе си, те били възмутени, защо всичкото трябва да принадлежи на Моисей и Аарон. Затова са вдигнали въстание.

Скоро се появи Славата Господня за да уничтожи всичките хора, защото цялото израелско общество по един или друг начин подкрепи това въстание.

Но Моисей паднал на колене и умолявал Бога да не прави това. И тогава Всевишният заповядал  хората да се отделят от семейството на Корей, Датан и Авирон. Когато израилтяните се отдалечили от жилищата на бунтовниците, земята внезапно се отвори и погълна смутителите в огъня с всичкото, което им принадлежало.

И оттогава всички разбраха, че Бог сам определя кой да бъде свещеник.

Защо църквата споменава за свещеничеството през Кръстопоклонната неделя?

Свещеническото служение  е тясно свързано с жертвата и жертвеника. В Стария Завет жертвеникът бил почитан като велика светиня. Господ, обяснявайки подробно на Моисей как да направи жертвеника и богослужебните предмети, рекъл: "... освети ги, и ще бъдат велика светиня: всичко, що се допре до тях, ще се освети" (Изх. 30:29) . Такъв е старозаветният жертвеник, върху който били полагани жертви, напоминаващи за необходимостта от прошка на греховете.

А новозаветният жертвеник – това е Кръст. Върху него била принесена нова Жертва - тялото на Богочовека. Благодарение на тази жертва, ние получаваме прошка на нашите престъпления, освещаване, оправдание, освобождение от дявола и примирение с Бог.

Поклонявайки се на Кръста, ние трябва да имаме в съзнанието си Великия Първосвещеник, извършил нашето спасение чрез Своята Кръв.

Откъс от проповедта за Кръстопоклонна неделя