Наскоро стана известно, че Англиканската църква иска да установи определана квота на свещениците от етническите малцинства на Великобритания и в същото време да въведе "антирасистко обучение" в църковните училища.

Струва да се отбележи, че този подход никак не е свързан с християнството. Възможно е да се говори за разликата в възприемането на свещеничеството в православната църква и в англицизма. Но служението на Бога в каквото и да е качество предполага синергия - сътрудничеството между Бога и човека.

Макар че свещениците се поставят чрез ръкоположение от човек, но това не се случва без участието на Бога и личното им желание, което Господ дава на някого. „Не вие Мене избрахте, но Аз вас избрах ... „ (Йоан 15:16), казва Христос на апостолите. Свещеническото служение е особено тайнство. Това е избранието от Господа и свободният избор на човека, който иска да стане свещеник. Също така и свободният избор и отговорността на онзи (епископа), който го ръкополага в свещеници. И днес това тайнство се свежда до някакви квоти.

Нито в Писанието, нито в Преданието ние не посрещаме нещо подобно. Неуместно е по принцип така да се демонстрира борбата срещу расизма, защото ние и така знаем, че в Христос "няма ни елин, ни иудеин" (Кол. 3:11). Значи,  човекът, който се стреми към свещеничество, трябва да има само качества, съответстващи на това желание. Това са предимно любовта към Бога и ближните, животът според заповедите, съответствието на определени канонични изисквания, но никак не е принадлежността към една или друга нация.

Дори от гледна точка на светското общество, темата за каквито и да е квоти изглежда нелепо. Човекът го вземат на  работа поради конкретни необходими качества. Те вземат човек, а не "европеец", "азиат" или "африканец". Идеята за борбата срещу расизма в името на равенството срещу потисничеството чрез предоставяне на привилегии на отделна група хора автоматично произвежда същото неравенство. Това е повторението на потисничеството по расов признак от миналите епохи, само че по отношение към друга група и в нови форми. Привилегиите на едни (които между другото не са практикувани от дълго време) се заменят с привилегиите на други. Потискането на една група се заменя с потискането на друга. Това е всичко друго, но само не е християнство.

По същия начин не струва да се въвежда в църковните училища антирасистско образование, защото там, където обичат човека като Божие творение, не може да има расизъм по дефиниция. И Църквата винаги учила и учи на любов към човека. Самият Христос ни остави това учение. Нека си спомним поне притчата за милосърдния самарянин: ближният на човека е онзи, който му даде милост, независимо от статуса си, сана, произхода или националността.

Разбира се, че не имало черни роби на нашата земя, не имало расова сегрегация и друго подобно. Но ние сме преживяли една ужасна революция, когато привелигированите класи на обществото (свещенството, дворянството, търговци и т.н.), са били обявени почти извън закона и подложени на репресии и преследвания в полза на онези, които се считали за потиснати - работници и селяни. С какво се завърши това, ние добре си спомняме, като досега осещаме духовните и културните загуби. В "свободния западен свят" за репресиите сега, както виждаме, не се говори, но струва да започне с малко, както всичкото може да се повтори отново и дори в други, още „по-благопристойни" форми.

Обаче, всичко това в никакъв случай не трябва да предизвиква злини към адресата на отстъпилият "безбожния Запад". Днес е много по-важно да следим за себе си и нашето собствено общество, да не придобием и ние тези признаци. Ако някаква идея, каквато и да е красива обвивката и, противоречи на Христовото учение, това е очевиден знак за богоотстъпничество. И ако Църквата престане да свидетелства за истината и да посочва на обществото правилния път, нас ни чака същото, което днес виждаме у западните ни братя.

Записано от Наталия Горошкова