Неусетно на всеки от нас в живота ни се въвеждат съвременни тенденции. Независимо дали го искаме или не.

Едно от най-опасните състояния на човека, по мое мнение, е лицемерният живот. Когато „външното” не съответства на „вътрешнето”, надделява над него, замества същността с цел измама.Опаковка без съдържание. Целият човек е само във „външното”, видимото. Избягва безразсъдно от всичко дълбоко, вътрешно, невидимо.

Преди две хиляди години Господ осъди този грях, призовавайки Своите сънародници: „Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето се оприличавате на варосани гробници, които отвън се виждат хубави, а вътре са пълни с мъртвешки кости и с всяка нечистота; тъй и  вие отвън се показвате на човеците праведни, а извътре сте пълни с лицемерие и беззаконие”.

Няма нищо ново под луната. Човекът остава непроменен.

Но мисля, че това явление никога преди не се е развивало и распространявало толкова бързо. Днес "животът пред хора" е пленил милиони души.

Разбира се, това е приносът на технологичния прогрес. Има възможност да се разкаже за себе си в един миг на хиляди хора.

Ужасно е, че човекът постепенно престава да вижда смисъла, дълбочината,за него става ненужно, а външните залъгалки и форми заменят същността  и го удовлетворяват. Все повече хора се задоволяват с подобни лъжи.

Лъжата става норма. Хората губят себе си, своята уникалност и следователно, възможността да се спасят. Само чрез самоопознаване, може да се  достигне до покаяние, което означава  спасение.

Отвсякъде се чуват викове. Някои крещят из целия свят за своите въображаеми постижения, опитвайки се да покажат какъв имат красив и щастлив живот. Другите демонстрират вечна борба за правосъдие, доказвайки на всеки, че животът е борба.

Но животът не е борба. Животът е вслушване. Вслушване в Бога, улавяне на Неговата воля, шепот ...

Борбата за живот е невъзможна по принцип. Живота Го дава Животодавецът. И такава борба преминава в борба срещу Него. Той е Живот!

Ние можем само да се радваме на живота, просто да живеем, да дишаме, да виждаме, да мислим, да наблюдаваме, да слушаме, да съзерцаваме, да се разтваряме във всеки момент. Навсякъде да търсим Божието присъствие.

Радостта от живота, а не борбата за него от тази страна на Бариерата, плавно се превръща в радост и от другата страна.

Колкото по-тихо живеем, толкова повече можем да чуем. Ние, християните, нямаме нужда да доказваме нищо на никого, да крещим за нищо. Трябва да се научим да слушаме и внимаваме.

Колкото по-малко човекът ще вика, толкова по-малко, може би, ще има лъжа в света.

Шепотът – това е най-гръмогласният вик на душата. Силната молитва се извършва с шепот.

Записано от Наталия Горошкова