Едно от съвременните прояви и знаци е постояното охкане.

Хората непрекъснато по повод и без повод охкат. Например през зимата много им студено, а през лятото прекалено им горещо. И добре би било, ако става дума за древните времена, когато наистина целият живот на човека бил в зависимост от времето - суша или слана би могли да уничтожат реколтата, което водело до глад, а понякога и до смърт. Днес, когато живеем в излишен комфорт с климатици и отопления да се оплакваме за времето като минимум не ни е уместно, защото в отличие от нашите предци ние никак не зависим от тежкия труд в полетата.

Човекът много бързо свиква до доброто и започва да го възприема като даденост, като някакво свое абсолютно право. И ако спомним Свещената история, това никак не е явление само от нашето време.

Нека спомним евреите, които Моисей извел от египеското робство. Първо спасеният от непоносимия труд и иго народ се оплаквал за преследванията от фараона, когато же Господ явил Своята сила и избил преследвачите, спасените веднага започнали да се оплакват за скъдната храна, а когато вече Господ им дал манна от Небето, и това им било малко. И това всичко произхождало с постояни чудеса от Господ. Какво да говорим за нас?

И с нас става същото. Ние толкова малко ценим всички блага, които Господ ни дава през този живот, и постояно роптаем. На нас всичко не е така. На нас всичко ни е малко. И като следствие този ропот приключва с още по-големи проблеми.

Ние свикваме до благата, забравяме да благодарим за тях Господа, а, като усетим някакъв малък дискомфорт, започваме да роптаем и да охкаме.

И ако поразмислим, то проблемите, поради които ние роптаем и охкаме, съществуват само във въображението ни. Защото ако ние наистина бихме ценили това, което имаме, то никога няма да  страдаме от такива дребни неща. Проблем ли е, ако влакът закъснее на три минути, докато преди хората изобщо са вървели пеш. Проблем ли е, ако смартфонът бавно се зарежда, докато преди не всеки имал в апартамента си дори и стационарен телефон (още преди и апартаменти нямало)...  

И така, ако се научим да ценим и благодарно да приемаме даденото ни, то Господ ще ни опази от истинските проблеми, за които ние дори и не подозираме,  и ще ни даде благо и светлина даже в най-трудните и тъмните времена.

Записано от  Наталия Горошкова