Да не си като всички - това е да не се притесняваме с това, че се различаваме от така нареченото мнозинство. Всеки ще отговаря за себе си, а не за другите.

Добре е да си инструмент в ръцете на Майстора, а не да си бракуван детайл, който го хвърлят настрани. Трябва да се стремим Майсторът да се любува със Своето творение, а не да го изпрати на преработване.

Тълпата възнесла Христос, тълпата и Го разпнала. Затова тълпата е лош съветник, на нея няма да й угодиш. Тя е ветрена и променлива. Кой е в тълпата? Много често в тълпата са несигурни в себе си хора, намиращи се в търсене. 

Мнението на мнозинството трябва да бъде последния фактор от всички фактори, оказващи влияние върху нашето поведение и съзнание. Както говорил апостол Павел: "Малко ми струва да бъда съден от вас, или от човешки съд; но и аз сам себе си не съда" (1 Кор. 4:3).

На Съда совестта ни ще бъде главния ни изобличител. Затова, приемайки каквото и да е решение, ние трябва да се вслушаме в тихия глас на съвестта. Възможно този глас ще звучи еднократно, а после ще млъкне. Но той задължитело ще звучи у всеки един от нас.

Кои сме ние, ако ни отнемат страстите? В това и трябва да се разберем.

Докато има време, ще изграждаме самите себе си. Ще ловим всяка възможност, дадена от Господ, за да правим добро. Само тези моменти ще вземем със себе си, само това и ще бъде нашата истинска реалност.