От хора, които не са особено църковни, често се чува озадачен въпрос, отправен към духовенството: ако Бог е един, каква е разликата в коя църква да се молиш, защо всички просто не се обединят?

Уви, подробният отговор рядко удовлетворява питащите, защото, за да се разбере същността на православната еклисиология, човек трябва да има определено образование. А самата дума "еклисиология"  мнозина я чуват за първи път.

Изглежда, че ситуацията е в задънена улица. За съжаление всички други опростени обяснения са непълни. Но все пак може да се опитат някои аналогии с познати на повечето хора теми, макар и не толкова богословски.

Църквата е болница за човешки души и затова е най-подходящо да я сравним с лечебно заведение.

Да си представим, че у нас има някакъв най-авторитетен медицински институт. Веднъж е бил основан от най-великия Лекар, и оттогава от поколение на поколение лекари се предава традицията да се служи на страдащите и болните. И, разбира се, се предават всички необходими медицински знания.

И изведнъж, успоредно с това, се отваря друг, така да се каже, „медицински“ институт. Обаче бедата е в това, че „лекарите“, които работят там, са най-съвършените шарлатани с фалшиви удостоверения. Ситуацията не се спасява от факта, че някой истински лекар отишъл да работи там, след като бил изключен от истинския институт за нарушения, несъвместими с работата на лекар, и лишен от лиценз.

И нека си представим, че някаква част от обществото, много повърхностно запозната с медицината, през цялото време изисква от истинския Институт да се обедини с шарлатанския. Ще се съгласи ли за това една институция, чиято цел е да служи на хората? Със сигурност не! Това означава застрашаване на живота и здравето на много хора. Разбира се, Институтът би могъл да приеме част от служителите на шарлатанската институция, но при условие, че те положат отново всички изпити, потвърждаващи професионалната им пригодност и признават предишната им дейност за незаконна (а такива факти се случват от време на време). Но прословутата "общественост" през цялото време изисква  обединение с шарлатаните... Не е ли познато?

Сега нека продължим аналогията. Представете си друг напълно легитимен институт, който по някаква причина не съвсем медицински, а за да разшири собственото си влияние или заради нещо друго, изведнъж решава да вземе под крилото си споменатите за нас шарлатани. Те се обявяват за клон на институцията и им се издава лиценз. Но никой не проверява тези псевдолекари за съответствие с медицинската практика, не изисква от тях да положат изпити, да признае досегашната им съмнителна практика за незаконна. Просто издадоха сертификати и това е всичко.

Ще престане ли такъв "клон" да бъде шарлатански офис? Разбира се, че не. В крайна сметка, дори и най-признатият сертификат може да компенсира невежеството и измамата. Освен ако самият институт, който издава удостоверения на шарлатани, не урони репутацията си и лекарите със съвест ще започнат да бягат от него.

Спасяването на човешки животи за истински болници е най-важното нещо. Какво тогава може да се каже за Църквата, която спасява самите човешки души не за временен земен живот, а за вечен живот?

Записано от Наталия Горошкова