Как да посрещнем празника Възнесение Господне правилно – митрополит Антоний (Паканич).

Възнесение Господне е особен празник, когато Ангелите се доближават до хората.

Но това става само с онези, които правилно и достойно отбелязват този ден.

 «Не принасяйте вече суетни дарове: каденето е отвратително за Мене; новомесечия, съботи и празнични събрания не мога да търпя: беззаконие - и празнуване! Душата Ми мрази вашите новомесечия и вашите празници: те са бреме за Мене, тежко Ми е да ги нося» (Ис. 1:13-14).

Какво означават тези думи?

Това, че мнозина от нас възприемат празниците само в земната реалност, затова те (празниците) не ги възнасят нагоре към Христос, а ги приземяват. Ние само още повече се отежняваме с тях, подценявайки истинското празнично значение, отдалечавайки се от Бога.

Нашите празнични атрибути на Господа не са необходими, необходимо е нашето сърце, ликуващо за Него:

«Хвалете Бога в Неговата светиня, хвалете Го в крепостта на силата Му. Хвалете Го поради Неговото могъщество, хвалете Го поради голямото Му величие. Хвалете го с тръбен звук, хвалете Го с псалтир и гусли. Хвалете Го с тъмпан и хора, хвалете го със струни и органи. Хвалете Го със звучни кимвали, хвалете Го с кимвали гръмогласни. Всичко, що диша, да хвали Господа!» (Пс. 150)

Ето това е празник! Радостен пир! Но как трудно това се достига.

Всяка година ние преминаваме кръга от празниците, и те станаха за нас като нещо обикновено, всекидневно. Душата на празника се губи във външния блясък, във външната картина, в създалата се традиция, макар дори и да е благочестива.

И ние от време на време пропущаме онова неземното, което е камертон на празничния ден, негов висш и съвършен звук.

Това звучание не може да достигне напълно онзи, в който светът не се разпна. За Господ не е толкова важно нашето приношение, колкото вътрешното ни разположение, отричането ни от суетните мирски грижи, съсредоточаването ни върху висшите смисли на живота.

Такова отричане изисква свръхусилия и свръхволя, която вече ще бъде не от човешка природа, а от Божествена.

До такова звучание днес ни канят Ангелите.

Възнесение Господне – това е празник на Ангелите, които посрещат на Небето своя Творец и Цар в човешка плът.

Църковните песни на днешния празник са изпълнени с ангелски възклицания: «возьмите врата князи ваша» - подигнете, порти, горнището си и ще влезе Царят на славата!

Ликувайте, ангелски чинове, предавайте от ръка на ръка Победителя на смърта на победните щитове «дориносима чинми. Аллилуйя».

И ние, подир Господ, с хвалебни песни и радостни сърца ще тръгнем в път, който е път на вечния живот, открит за нас от Господ чрез Неговото славно Възнесение.

Земният живот след Възнесението не е самоцел, защото отпред сияе свет на вечния живот.

Записано от Наталия Горошкова