Митрополит Антоний (Паканич) съветва с какво трябва да се започне Великият пост.

Великият пост трябва да започне с опрощаване на обиди. Прошката - това е освобождение. Човек, който не е преживял такова освобождение, все още не е живял.

Настъпващият Велики пост е времето на  живота, време на свободата. И не само в навечерието на поста трябва да се стараем да простим обидилите ни, целият пост за нас се превръща във врата към нов живот, където няма място за обиди.

Всякаква обида - това е признак за вкоренена гордост. Тя не дава възможност на човека да се отнася към себе си спокойно, с хумор. Всеки хвърлен поглед към горд човек се оценява критично от него и се възприема с особена острота, всяко друго мнение, преценка се оспорва и критиката води до неадекватна и понякога безумна реакция.

На гордите трудно им се живее. Те носят върху себе си товар от негодувания, оценки, постоянно раздразнение. Притиснати от тази тежест към земята, те виждат само това, което е под краката им, и нямат възможност да се огледат, да погледнат към Небето.

Гневът и раздразнението са признаци на гордо разположение. Такъв човек мисли нещо невероятно за себе си, смята себе си за по-висок, по-добър, по-достоен от другите. Разбира се, има моменти, в които сме принудени да си изпуснем нервите, но това все още не оправдава подобно пламване.

Обидата е болест на душата, отворена рана, която постоянно боли, не позволява на дишането и усещането да е с пълна сила.

Тя плътно оковава чувствата и волята на човека с метален обръч, като не му позволява да се прояви и обнови.

Всички ние сме Божии създания. И обидата срещу някого от Неговите творения пада като сянка върху самия Творец. Разбира се, тази сянка по никакъв начин не закрива Спасителя, тя Го скрива от нас. С обидите се затваряме от Бог.

Обидата трови живота, убива радостта, прави човека нещастен. Отърваването от нея е началото на спасението на човека.

Нека Великият пост да се превърне във време на ползотворна работа върху греховете ни, нека обидата бъде изкоренена завинаги от сърцето ни като разрушителна и убийствена сила. Нека радостта в Господ изгони всяка скръб от сърцата ни и да ни помогне да  облечем одеждите на новия живот в Христос.

Записано от Наталия Горошкова