Митрополит Антоний (Паканич) разказва за това, каква е защитата от дяволските козни.

Рядък дар

Някои вярващи подценяват силата на определени духовни състояния. Мнозина дори не знаят за тази сила. Например за силата на радостта. Много светци, които са живели в различни времена и епохи, са говорили за това явление. Всеки от тях по свой уникален начин достигна посочената духовна височина.

Истинската радост се постига само чрез истински живот в Христос. Човекът расте духовно под въздействието на благодатта, първо от кратките моменти на съвършена радост, а след време и от по-дълги. Всички трудности и изпитания избледняват пред чудотворната сила на тази добродетел.

Има светци, които имат едно общо нещо: това е тяхната жизнерадост. И това е рядък и безценен дар. Духовната радост проникнала в тях толкова много, че никой никога не ги е виждал тъжни или унили, и дори се стремили да предадат радостното си настроение на духа на другите. Такъв бил преподобният Серафим Саровски.

Разбира се, че никакви добродетели, никакви духовни състояния, както и жизнерадостността, не се постигат без смирение. И преподобният Серафим постоянно помнил греховете си (несъвършенството) и сърдечно ги оплаквал. Непрестанната му молитва, възносима към Бога, била молитвата: „Господи, Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй ме грешния„.

Преподобният Антоний Велики решително казвал, че човекът без дълбоко смирение, без смирение с цялото си сърце, с цялата си душа и тяло, не може да наследи Божието царство. Защото само дълбокото смирение може да победи злото в човека, което се съдържа в гордостта, егоизма и самоутвърждаването. И там, където има зло, не може да има радост.

Исцеление от радост

Духовната  радост произтича от духовната чистота.  Демоните не могат да навредят на онзи, който постоянно е изпълнен с радост от Източника на живота. Именно поради тази причина една от основните задачи на враговете на човешкия род е желанието да попречи на нашата духовна радост, тъй като в нея се крие защитата от дяволските козни.

Но как вярващият може да постигне тази радост? Как тя се придобива?

Истинската радост се ражда от нашите духовни подвизи: искрената молитва, чистотата на мислите, сърдечното покаяние, стремежа към Богопознанието, живота според евангелските заповеди.

Преподобният Серафим Саровски не само изпитвал ревност към духовната радост, но и обичал да я вижда в своите ближни, в своите братя. Светецът вярвал, че както всички грехове са заразни, така и личните добродетели са в състояние да вдъхновяват, да зареждат с енергия другите хора. В края на краищата, когато някой изпадне в изкушение или униние, за него е толкова важно да види радост по лицата на приятелите си, роднините  си - и унинието отминава.

Светият старец поздравявал всички с възклицанието „Радост моя! Христос воскресе!". С което разтопявал и утешавал сърцата им, раждала се вяра в Христос, идвало осъзнаване на греховете им.

Това е чудесен пример за всички нас. Ние непрекъснато се оплакваме, винаги сме недоволни от нещо и дори не ни хрумва, че не трябва да показваме тъгата и лошото си настроение пред всички, че трябва да ги разкриваме само пред Бога. И пред ближните си, изпитвайки към тях любов и уважение и имайки смирение,  винаги трябва да сме радостни, да не ги смущаваме с наскърбено и тъжно лице.

И тогава Господ по Своята милост ще прости и ще изпрати радост на смирилата се душа. Ние сме справедливо лишени от радост поради греховете си и непослушанието си. Унилото изглеждане, освен всички други неща, често посочва на мързел, апатия, безразличие и неразположение към добрите дела.

Разбира се, духовната радост не изключва сериозността и отговорността: те се допълват и заедно служат като надежден щит срещу стрелите на дявола. Няма нищо невъзможно за тези, които обичат Бога, силната им любов изтрива всякакви граници, премества планините и прави човека непобедим.

„Любовта към Бога прави аскетите способни да надхвърлят границите на тяхната природа“, учи блаженият Теодорит Кирски.

Нека помним това и подражаваме на светците в добродетелите им!

Записано от Наталия Горошкова