В навечерието на Великия пост се появи тема за разговор, веганство като съвременно явление.

На пръв поглед изглежда, че няма противоречие между веганството и християнството.

От една страна, веганството (начин на живот, който се стреми да премахне всяко насилие срещу животни) се ръководи от етични мотиви. За веганите убиването на животните за храна, облекло и други нужди  не е етично.

Логиката е ясна по принцип. Но веганите за разлика от обикновените вегетарианци (хора, които просто отказват месо, за да не убиват животни) отиват по-далеч. Повечето от тях настояват да се откажат от всякаква „експлоатация“ на представители на животинския свят, дори когато животното не е непременно убито, като пример -  ядене на мляко, използване на вълна, провеждане на лабораторни експерименти с животни, отглеждане на домашни любимци и много други.

Според веганите, хората са виновни за страдания на животинският свят. Това е отчасти вярно. Според учението на Църквата,  смъртта, както и убийството (включително на животните) са дошли на този свят след грехопадението на Прародителите ни  и те ще спрат само в обновения свят след второто Христово пришествие. Едновременно, в нашият грешен свят някои животни ядат други животни, след убиване. Точно така и човекът яде някои животни, и в различна степен използва другите. Следователно, просто въз основа на биологични съображения, би било странно да се иска пълен отказ на човека от животинска храна, оставяйки същото право на самите животни.

Разбира се, християните също си отказват храна от животински произход (изцяло или частично, временно или постоянно). Но за разлика от веганите, християните имат различна цел: това не е напразен опит за промяна на биологичните закони на падналия свят, това е конкретна аскетична практика. Тоест, ние, се ограничаваме от употребата на храна от животински произход по време на поста, за да ограничим собствените си страсти. Въпреки че, разбира се, постенето не се ограничава от едно въздържане на месо. Постът е време на покаяние, време на усилена молитва, време на най-внимателно отношение към ближните. И тук се крие основната разлика между християнския пост и веганството.

Въпреки цялата им привидно безкористна любов към животните, веганите наистина не харесват своите ближни - тоест хората. Например, един известен вегански активист от Съединените щати, Гари Юрофски, казва за хората, които не споделят неговите възгледи:

„Дълбоко в себе си искрено се надявам, че угнетяването, изтезанията и убийствата десетократно ще се върнат при всеки безразличен човек! Надявам се, че по време на лова синовете случайно ще застрелят бащите си, а месоядците ще страдат от инфаркти, които бавно ще ги убиват. Всяка жена, облечена в кожи, трябва да понесе толкова жестоко изнасилване, че да я осакати завинаги ... И накрая, нека иронията да си повдигне чудесната  глава – маскирани като изследователи на животни ще заболеят с осакатяващи болести и ще умират болезнено, защото изследователските долари, които биха могли да бъдат използвани за тяхното лекуване,са  пропилени за варварската, ненаучна практика на вивисекция".

И това не е някаква единична проява. След четене на веганските форуми и групи в Интернет, може да се разбере, че такъв им е курса изобщо.

Трябва да отбележим и това, че повечето вегани едновременно споделят всички радикални антихристиянски движения: правата на сексуалните малцинства, нова джендърна идеология и други подобни.

Записано от Наталия Горошкова