Митр. Антоний (Паканич): Земната любов не трябва да заслонява Божествената любов.

Всеки човек, дошъл на тази земя, е призован от Бога. Но не всеки се отзовава на този зов. Не всички са достойни да бъдат избрани за Небесното Царство.

Бог призовава всички, а пък избраничеството зависи от всеки човек индивидуално. Господ говори чрез притчи с цел  да Го чуят коравосърдечните, да възвести на хората тайните на Божието Царство.

Така и днешната притча - притчата за брачния пир, който царят приготвил за сина си, ни говори за онези велики благодеяния, подготвени от Господ за всеки от нас. В нея също така се разказва и за това, какви ние трябва да бъдем. 

Злите грешници се наказват не затова, че Господ е жесток, а затова, че човекът не е способен да чуе Божествената любов, толкова е закоравял и огрубял, загубил възприемчивостта и будността. За злото сърце проявата на Божествената любов по-скоро е наказание, отколкото благо. Естествено има и такива, които са способни да видят проявата на Божествената любов и да я споделят с обкръжаващите ги. И най-главното е, че  са способни да благодарят.

Будността на човешкото сърце се проявява в потребността да благодари Бога за всичко, каквото има в живота: за самия живот, за онези таланти, способности, дарби и възможности, които се проявяват през целия ни земен живот. 

Притчата за брачния пир разказва за  Божествената любов. Господ твори този свят от любов, дава ни всичко необходимо, за да бъдем щастливи през този живот. Главното е, живота ни да не бъде напразен, а да стане подготовка за вечния живот.

Господ така урежда света, че той да радва човека. Нашите прародители Адам и Ева живеели в рая, имайки всичко необходимо за да усещат райското блаженство, да имат общение с Бога и с това да се обогатяват.

Но човекът това не го задоволява. Той се отказва от Бога, от райското състояние и избира юдола на плача. Човекът се съсредоточава не на това, що е истинен смисъл и цел на земния живот, а на онова, което му се струва, че също дава радост, макар и да е краткотрайна. 

След грехопадението човекът е обречен да търси щастие. Генетически в нас е записана онази радост и блаженство, което сме изпитвали понякога в рая, и в подсъзнанието си помним за тях и навсякъде ги търсим. 

Обаче грехът е изопачил всичко в човека. И поради това човекът вече търси щастието не на Небето, не в сърцето си, не в себе си, като образ и подобие Божие, а в приземеното.

Господ толкова възлюби всеки от нас, че въпреки отстъплението ни, не се отказва да разделява с нас Божествената трапеза. Той иска човека да се радва заедно с Него, и призовава всеки от нас да се успокои в Него, защото само така ние ще намерим истински покой. 

Защо Господ използува образа на брак в притчата?

За да ни посочи, към какво сме призовани. Бракът има задача да съедини мъжа и жената в едно цяло. И както земния брак е единение между мъжа и жената, така и в отношенията между Бога и човека не трябва да има никакво препятствие, трябва да бъде пълно единство. 

Освен това според човешкото разбиране бракът - това е радост, но животът в Бога е истинска, безгранична и неописуема радост.

Трудно да определим с думи що е щастие. Няма такива думи. Дори гениалните писатели и поети едва ли могли да подберат думи, за да опишат състоянието на щастие. Защото ние можем да опишем само това, което сме преживяли. 

Как тогава човекът може да отговори на Божия зов? В притчата има три отговора.

Първият - това е отговорът на хората, които Господ призовава на тържеството и които не само не проявяват благодарност, но повече от това, те толкова са раздразнени, че ги отвличат от делата им, че  даже убиват слугите и посланиците Му. Това изглежда като бунт срещу Бога и всичко, що е свързано с Него. Имат желание да изкоренят думите: свещеник, храм, молитва. Всичко, което безпокои човешката совест, всякакво напомняне за друг живот, святост. Защото хората търсят рай на земята. Поради такова чрезмерно влечение към земното, всичко, що е свързано с Бога, се възприема "на нож". Хората искат Бог да не пречи на живота им и затова те постояно Го разпъват. 

Другият отговор - това е игнорирането на Божия зов на пир. Всеки имал своя причина, свой мотивиран отговор. Човекът  търси щастие в земното. В това, което е смисъл на живота на материалистите. Хората не убиват Бога съзнателно, но те убиват Бога в себе си. Не разбирайки, че съсредоточавайки се само на земното, те губят себе си. Щастието на земята - ефимерно понятие, недосегаем фантом. Щастието не е в парите, не е в славата, не е в наслажденията и нито е в реализацията на талантите. Това всичко ще остане тук. Във вечността ще вземем само това, което сме изградили вътре в себе си. 

И третият отговор, който възможно и не бил пряк отговор. Господ изпраща слугите Си на кръстовищата, за да поканят на пира всички: злите и добрите, калеците, куците, изоставените, всички онези, които вече нямали надежда, че могат да бъдат поканени към толкова знатен господин. Онези, които не са били пример  за никого. 

Господ призовава всички, няма значение нито националността, нито социалното положение, нито образованието. Всеки човек, идващ в този свят е безкрайна ценост за Бог. Господ всеки призовава на пир на любовта. И ни чака да дойдем и да се откликнем на Неговия зов. 

Този, който дошъл на пира не в празнично брачно облекло, олицетворява онзи, който няма намерение да се променя, да работи върху себе си и предстои пред Бога в неподобаващ и дерзък вид.

Откъс от проповедта в храма "Свв. Борис и Глеб" (Вишгород). 26.09.2021.

Социальные комментарии Cackle