Сега, в дните на Светлото Христово Възкресение, когато всичко говори за победата на Живота над смъртта, искам отново да ви напомня за внимателно отношение един към друг.

За никого не е тайна, че в дните на големи трудности човешките взаимоотношения също са на изпитание. В сприхавостта си понякога се чувстваме като носители на истината и сме готови да унищожим словесно всеки, който не е съгласен с нас, дори и да е много близък човек.

Но човешките взаимоотношения са толкова крехки, толкова уязвими. Лесно се разрушават и много трудно се възстановяват.

Но какво ще стане, ако ближният наистина греши? Ако е станал жертва на фалшива информация, ако съзнанието му е било обърнато с главата надолу?

Понякога се и това случва. Трябва да помним, че това е наш ближний, скъп човек. Дори да се обърка сто пъти, дори да каже ужасни неща, ние разбираме, че това е само временно затъмнение, че същността на този човек е друга. Така се случи, че не всеки е способен да мисли трезво или да се контролира в моменти на стрес, да остане сдържан по време на паника, да различи истината от внимателно прикрита лъжа.

Нека погледнем по-отблизо себе си: винаги ли сме били на върха в живота си? Винаги ли сме действали безгрешно и безупречно? Или, напротив, приемахме лъжата за истина, използвахме двойни стандарти при оценката на определени събития, прикривахме собствените си не най-добрите движения на душата под правдоподобни предлози? Уви, всеки човек в този грешен земен живот, дори и светец, е склонен да греши.

А сега си представете, че след нашите грешки всички изведнъж спряха да общуват с нас. Страшно е дори да си представим подобна ситуация.

Осъзнаването на собствената слабост, признаването на своите грешки и немощи е добро, защото ни позволява да погледнем с други очи на тези, които сега правят грешка. Да, човешко е да прави грешки, но в човешката природа е да поправят грешките си.

Основното нещо е да не се застоява в фалшиво чувство за собствена правота и непогрешимост. И това наистина се отнася за всички.

Затова още веднъж ви призовавам да бъдете по-мили, по-толерантни и по-внимателни един към друг. Не дразнете съседите си, не предизвиквайте раздори. Ако назрява конфликт, който не можем да погасим, по-добре е да се отдръпнем и да се помолим за увещанието на ближния и себе си. В крайна сметка молитвата често е по-силна от всички думи. И дори там, където, изглежда, всички родствени и приятелски връзки са прекъснати, остава молитвена връзка - връзка с Бога. И Господ в Своята неизчерпаема милост е в състояние да уреди всичко и да обедини всички, които са били разделени от човешки грешки, грехове и страсти.

Записано от Наталия Горошкова