Първойерархът на Руската Задгранична Православна Църква Митрополит Иларион (Капрал) разказва за действията на Константинопол, церковните разколи, понасянето гонения и духовните връзки с Украйна.

Фото: www.ru.hts.edu

-  Владико, как в чужбина се виждат действията на Константинополската патриаршия, приемаща в общуване разколниците, посягаща към властта върху цялата Църква?

– Ние с голяма скръб и недоумение наблюдаваме действията на Константинополската патриаршия, от коите се усеща влиянието на силните на този свят и пренебрегващото отношение към правдата за Православието в священата за нас Украинска земя. Учудваме се и за пълна липса от Константинопол на пастирски подход към Украинската православна църква, възглавявана от Негово Блаженство митрополит Киевски и на цяла Украйна Онуфрий.

Наистина, „легализирайки” разколниците и всячески добивайки се признанието от страната на поместните православни църкви, патриарх Вартоломей фактически отлъчава не само преобладаващото мнозинство верните на Светото Православие нашите събрати архипастири, клира, монасите и вярващите от Украйна, но и всички нас. Неясно, защо патриарх Вартоломей и неговия Свети Синод побързали да вземат такова еднолично решение без съвет от Руската православна църква и другите поместни православни църкви. Решението за отмяна действието на тристагодишен документ заедно с опитването да оправдаят посегателството си върху територията на Украинската православна църква изглежда най-малко нелепо и безотговорно.

Все пак ние се молим за него и неговото обкръжение, Господ да ги вразуми, просвети и помилва, като също така се молим за небесна помощ на Негово Блаженство митрополит Онуфрий и на цялата Украинска православна църква, която е единствено Христова и канонична в Украйна.

- На територията на Украйна гоненията срещу Църквата по един или друг начин не са се спирали още от времето на революцията от 1917 година. Според този контекст колко е важна за нас паметта за новомъчениците като пример на непоколебимост в най-тежки условия?

- Естествено примерът на нашите новомъченици и изповедници ни показва как да се живее в условията на гонения. Когато човекът дълбоко вярва в Бога и от все сърце  доверява на Неговото ръководство, то той се учи на търпение, смирение и спокойно понасяне на неприятности, при това с тези добродетели се заразяват неговите ближни. Такъв човек винаги ще постъпи по Евангелието. Нека вспомним мъченичеството на митрополит Киевски и Галицки  Владимир (Богоявленски), който се молил за опрощение на убийците си и ги благословил преди собственото си разстрелване. Далечният роднина на светителя Владимир, Негово Блаженство митрополит Анастасий (Грибановски), вторият първойерарх на Руската задгранична църква наричал го „предводител на боговенчания полк” на новите страстотерпци и изповедници Христови. Нека си представим какво просвещаващо благословение са получили духовенството и вярващите през онова време, като узнали за примера на новия свещеномъченик Владимир и неговото спокойно молитвено отношение към гоненията и гонителите! Струва да си вспомним и примера на светителя Тихон (Белавин), патриарх и изповедник, който, също както и днес Негово Блаженство митрополит Онуфрий, е бил отхвърлен от Константинополския патриарх. Светителят Тихон възприемал зверствата, коите са извършвали по времето на гоненията, като Божие попущение, помнейки думите на Псалмопевеца: „... бъди мъжествен, и да укрепва сърцето ти; надявай се на Господа”. Затова днес за нас най-сложното и най главното е да следваме на техния пример и да бъдем твърди във вярата, да приемаме Божия Промисъл със смирение и благодарение, знаейки, че Той ще ни доведе към вечния живот, молейки се както за гонените, така и за гонителите. Трябва да се надяваме, че такава молитва и такова поведение ще привличат Божията милост.

- Вие бяхте постригани в расофор с името Иларион в чест на преподобни Иларион, схимник Печерски. Усещате ли в тази връзка особено отношение към Киевската земя?

- Безусловно! В моята килия има икона на моя небесен закрилник преподобни Иларион, схимник Печерски, с частица от мощите на светеца. Тази икона в деня на преподобния се изнася на средата на храма за поклонение в Знаменския събор в Ню-Йорк. Пристигайки в Киевопечерската лавра, винаги отивам на поклонение към неговите мощи в пещерите, молейки го за помощ. Аз, изобщо, изпитвам особено трепетно отношение към Киевопечерската, Почаевската, Светогорската лаври, както също и към другите Украински светини. В тази държава живеят и моите роднини, които старая се да посещавам и с които поддържам връзка.

На такова особено отношение към Киевската земя способстват и братските връзки, свързващи нашата Руска задгранична църква с Украинската православна църква.  Първо, това е светителят Йоан (Максимович), архиепископ Шанхайски, Сан-Франциски чудотворец, който се родил преди 125 години в село Адамовка, живеел и учил в Харков, където се запознал с бъдещия митрополит Антоний (Храповицки), който възглавил Руската задгранична църква през 1920 година. Второ, известно, че митрополит Антоний служил на Киевската митрополитска катедра след убиването на митрополит Владимир (Богоявленски). Говорейки за свещеномъченика Владимир, неволно си вспомням  и за началника на типографското братство от Почаев архимандрит Виталий ( Максименко), починал като архиепископ в чужбина. Само той възстановил Почаевското типографско братство в чужбина и организирал работата му в  манастира „Света Троица” в Джорданвил (Ню-Йорк). Владиката Виталий не можа без сълзи да разказва за последния извършен от митрополит Владимир в Печерската лавра акатист на Успение Богородично. Тогава още като архимандрит той съслужил на Митрополита в това богослужение и бил много трогнат от това, как той се молил през последните дни на земния си живот. Това е отразено в „Богородичен” от 9-та песен на канона на службата на новомъчениците, съставена в Руската задгранична църква през 1981 година от архиепископ Антоний (Медведев), който е духовно чедо на владика Виталий: «О, всепетая Мати! Аще и разорися от злых Великая церковь Твоя печерская, в ней же священномученик Владимир приблизившуся дни убиения его, со многим умилением акафист чтый, Тебе моляшеся, но не оскудеет во век к людем кающимся милость Твоя. Радуйся, Обрадованная, во Успении Своем нас не оставляющая». 

Архимандритите Димитрий (Биакай) и Нектарий (Чернобил), които на Света земя служили в нашата мисия, и архимандрит Геласий (Майборода), починал като клирик на Знаменския събор на град Ню-Йорк, както и мнозина други деятели на руската чужбина са били от Киевската Рус и лично са познавали многобройните мъченици и изповедници. Аз съм имал щастие да познавам тези и други светци, високо въздигащи Светоруския байрак в чужбина, с любов възпоменаващи своята родина, мъчениците й и другите светии.

Но не само миналото предизвиква в нас особено отношение към Украйна. Съвремените монашески, първосветителски и изповеднически подвизи на Негово Блаженство Митрополит Онуфрий пробъждат в нас чувства на любов и уважение към Негово Блаженство и възглавявана от него Украинската православна Църква, истинската наследница на онази църква, която чрез Днепърските води възприела православната вяра на нашите отци.

-Какво днес може да обедини вярващите?

- През Великия пост вярващите ги обединява съборния постния подвиг на покаянието от цялата Църква, който всеки държи според силите си и възможностите, а след него – Великденската радост за Възкръсналия Христос. Ние сме призовани да живеем с тази радост. Ето защо Пасха се именува „празник на празниците и тържество от тържествата” и винаги стои по-високо от дванадесетте най-големи празници. Светите отци пишат, че най-идеалното състояние на човешката душа е съединението на състоянията на напрегнатост през Великия пост и умилителна радост от светозарната нощ на Пасха Христова. Затова мисля че, ако всеки ще се старае „да служи Господу със страх”, съборно и търпеливо носейки нашия общ кръст на изповедничеството, и заедно „да се радваме пред Него с трепет”, „веселейки се божествено, защото възкръсна Христос”, то това ще обедини и укрепи всички нас.

- Какви са предизвикателствата пред съвремения човек?

- Според мене, най-сложното предизвикателство днес е всеобхващащата секуларизация на обществото, която оттегля хората от спасителното лоно на Христовата Църква. Някои много лесно се смиряват с това явление, удостоявайки се с различни блага за своята топлохладност, другите се опитват да се борят срещу него с активен стремеж към Бога, проповядвайки Евангелието не толкова с думи, колкото със своя си живот. Последните въодушевяват другите и запазват ги в Светото Православие.

- Кой от светците за вас е пример за подражание?

- Като архиерей, живеещ и според силите си извършващ своето служение в сложните задгранични условия, казвам, че светителят Йоан (Максимович) успешно се борел с започналата още тогава секуларизация на обществото, като съединил в себе си разнообразните служения на светиите: пророческото, апостолското, светителското, мъченическото, преподобническото и безсребърническото. Той добре знаел житията на светиите, помнейки подробностите от живота дори на малко известни подвижници, и се опитвал да им подражава. Само така, извършвайки през живота си служенията на светците, той съумял с Божията помощ да привлече, утеши, просвети, подкрепи и обедини многобройните вярващи, които след 55 години, изминали от деня на неговото преставление (1966), продължават да почитат паметта му. Само на него и трябва да се подражава в нашето тежко време!

- Какво бихте пожелали на вярващите на Украинската православна църква?

 - С добро сърце и братска любов желая такова преодоляване на всички кризиси, което ще ги възвиши духовно, ще обнови всички сили на Божия народ и ще отвори на другите очите на Божията правда