Вести

Борисполският и Броварски митрополит Антоний, управляващ делата на Украинската Православна Църква, е дал интервю на Vesti.ua, в което е разказал за вероятното решение на Константинопол за запрещаването от священослужение епископата на УПЦ, за визитата на Вселенския патриарх Вартоломей в Украйна по случай на Деня на независимостта и за амбициите му да стане «втория Римски папа». 

- В края на ноември Светият Синод на Кипърската църква е признал ПЦУ. Какви последици може да има от такова решение?

– За съжаление тази църква е стигнала до ръба на скалата. Слава Богу, че има смели и твърди епископи, които не са се съгласили да направят компромис със съвестта си. Разбирам, че те са в трудна ситуация. От една страна, те трябва да останат верни на Бога, а от друга, трябва да предотвратят вътрешното разделение в Кипърската църква. Поради това те са решили снизходително да се отнесат към решението на Кипърския архиепископ за споменаването на лидера на «ПЦУ» (поставено в кавички от самия митрополит Антоний - авт.), но в същото време да не вземат участие в богослуженията с разколниците и с тези, които са признали този разкол.

Както виждаме, архиепископ Хризостом и неговите поддръжници не са били доволни от този компромисен вариант. Те са отхвърлили правото на несъгласните епископи да разглеждат инцидента като засягащ въпросите на вярата. Нещо повече, дори са били изказани заплахи за тяхното лишаване от сан. Струва ми се, че ако ситуацията продължи да ескалира и на йерарсите, които искат да останат верни на православието, ще налагат насила признанието на разкола, тогава Кипърската църква също може да я постигне вътрешен разкол.

- Петър Порошенко наскоро заяви, че още две църковни структури са на път до признаването на ПЦУ. Кои църкви според вас са способни да предприемат тази стъпка?

– Трудно да се каже. Поместните църкви изпитват безпрецедентен натиск. Но нека не забравяме, че това е религиозен въпрос, и вярващият е силен, защото има страх Божий, и може да устои срещу влиянието на силните на деня. Освен това се надяваме, че печалният пример за Кипърската църква ще въздържи другите църкви от необмислени решения. Както и да е, всичко е в ръцете на Бога. Главното е, че сме на правилните позиции и не предаваме православието. Както знаем от църковната история, повсеместната на определени етапи подкрепа на  разкол или ерес на общоправославно ниво не е довела до победата на разколниците и еретиците. Рано или късно е удрял часът на истината и разколниците завинаги са се оставали в паметта на следващите поколения точно като разколници, а не като велики патриарси или авторитетни йерарси на православието.

–  Наскоро говорихте за факта, че всеправославното единство „вече не съществува“. Наистина ли мислите, че е така?

- За съжаление единството като неизменен факт вече не съществува. Сега пред очите ни се създава едно непълноценно и вредоносно копие на световното православие. В тази успоредна система всичко е изкривено и изопачено. Както например легализирането на разколниците, евхаристийно общуване с лица, които нямат валидна хиротония, потъпкването на съборния формат на църковното управление се считат за нормални неща. Затова е необходимо да се говори за случилата се в световното православие криза, а не за някаква конфронтация между „гръцкия“ и „славянския“ свят или битка за административните църковни граници.

Всичко това е много по-сложно. Фактически става голям разкол, който засяга все повече и повече Поместни църкви. Ето защо същността на сегашната криза може да се сведе до борбата между тези, които искат да създадат своя собствена, удобна и съобразена със собствените си интереси версия на Православието и онези, които желаят да останат верни на Православието.

– Владимир Зеленски покани патриарх Вартоломей да посети Украйна. Но нашата църква все още е отделена от държавата. Как УПЦ ще реагира на тази визита?

- Мисля, че всеки ще може да намери отговора на вашия въпрос в Конституцията на Украйна. Там е написано, че Църквата е отделена от държавата. Също така там се казва, че президентът има право да представлява държавата в международните отношения и да ръководи външната политика на Украйна. В същото време в Конституцията няма позиции, които да фиксират правото на гаранта на Конституцията да се занимава вместо религиозните организации с външните им църковни дейности.

Нашата позиция е проста. Ние сме против визитата на патриарх Вартоломей в Киев. Това е продиктувано от съображения за поддържане на социална стабилност и мир. За никого не е тайна, че решението на главата на Фанар да се намеси в украинските църковни дела стана импулс за масовото отнемане на църквите на УПЦ. Затова патриарх Вартоломей де факто носи лична отговорност за набезите, насилието и другите незаконни действия, които са били извършени и се извършват от поддръжниците на „ПЦУ“ срещу вярващите на УПЦ.

В тази връзка трябва да се страхуваме, че визитата на Константинополския патриарх в Украйна ще предизвика нов кръг от конфликти и конфронтации на религиозна основа. В края на краищата поддръжниците на "ПЦУ" и техните лобисти в силовите структури могат да решат, че визитата е сигнал за подкрепа от официалния Киев за курса на Фанар относно църковната сфера на Украйна.

- Дали свързвате това с новите отнемания на църкви в Западна Украйна?

- Разбира се, тези страхове са основателни. Нетдавна  привържениците на „УПЦ” са се опитвали да отнемат църквата на УПЦ в село Михалча, Черновицка област, като са били нашите вярващи и са разбили с каменарски чук вратата на църквата. И този инцидент се случил едновременно с посещението на митрополит Емануил Галски в Киев по случая откриването на църквата „Св. Андрей”. Някои експерти директно свързаха тези две събития и отбелязаха, че успехът на атаката на църквите в Буковина е трябвало да покаже на чуждестранния гост и изцяло на по-голяма аудитория предполагаемото желание на обикновените хора за по-нататъшно преминаване на църковните общности от УПЦ към „ПЦУ”.  И ако говорим не само за манипулации, а за реалността, тогава, според експертното мнение, отнемането на нашата църква в село Михалча трябваше да създаде основа за да се разклати през следващата година обществото  и да предизвика нова вълна на атаки срещу УПЦ.

Ето защо ние считаме визитата на патриарх Вартоломей в Киев не само нецелесъобразна, но и опасна.

- Сега се обсъжда информация за Синода на Константинополската църква, за който се твърди, че е планиран за януари, в резултат на което епископите на УПЦ ще бъдат изпратени под църковна забрана, а УПЦ ще бъде призната за единствената канонична църква в Украйна. Възможно ли е това?

- Трудно ми е да коментирам тази информация, тъй като не съм запознат с плановете на Фанар. Обаче си спомням интервюто с архиепископ Телмиски Йов (Геча), което той даде през 2018 г. на агенция BBC (архиепископ Иов е един от основните експерти на Константинопол по „украинския“ въпрос - авт.). Тогава са го питали, може ли след признаването на украинските разколници Вселенският патриарх да отнеме патриаршеското достойнство на РПЦ. Представителя на Фанар отговори: „Ако това положение се запази дълго време, тогава, разбира се, Константинополската патриаршия ще бъде принудена да предприеме определени мерки“. Този отговор изпрати недвусмислен сигнал. Всъщност това е било вид сплашване.

Поради това не можем да игнорираме това, че Фанар може да вземе някакво абсурдно решение относно УПЦ. Защо абсурдно? Защото една Поместна църква не може да решава съдбата на друга неподчинена на нея църква.

Какво ще кажем ако някоя от Поместните църкви поради някаква своя изгода ще признае така наречената  Турска православна църква за канонична църква, а  Вселенската патриаршия ще изпрати в църковна забрана. Абсурдна ситуация? Еднозначно. Ще се ​​надяваме, че Фанар няма да стигне до такъв позор.

– Ако това все пак ще стане, каква ще бъде реакцията на УПЦ?

- Молитва. Съжаление. И, разбира се, отстояване на чистотата на вярата и светите канони. В крайна сметка Църквата е наистина канонична не защото Фанар я признава за такава, а защото запазва църковните канони.

Впрочем мнозина сега обсъждат думите на патриарх Вартоломей, че той не смята главата на Украинската православна църква за митрополит на Киев и цяла Украйна. По този повод, не толкова отдавна, Светият синод на Украинската православна църква издаде своето решение. То е просто. Константинополският патриарх няма никакви основания да прави изявления по отношение на Предстоятеля на Украинската православна църква. Негово блаженство митрополит Киевски и на цяла Украйна Онуфрий никога не е бил под юрисдикцията на Константинополската патриаршия и следователно решенията на тази църква по отношение към него нямат канонична основа. Освен това нашият Предстоятел не е отстранен от управлението на Киевската митрополия и Украинската православна църква от нито един легален църковен съд и следователно няма причина да се твърди, че той е загубил правомощията си на митрополит на Киев и на цяла Украйна.

- Патриарх Вартоломей по принцип каза, че всички епископи на УПЦ са „титулярни“, а след признаването на ПЦУ Украинската православна църква е със статут на епархии на РПЦ в Украйна. Как това да го разбираме?

– Никой не може да каже, че  Украинската православна църква и нейните милиони енориаши не съществуват. Можем да бъдем пренебрегнати, игнорирани, но не е възможно да бъдем  «изтрити» от реалността. Точно както не е възможно да се разклати с вик от Истанбул авторитетът на Негово Блаженство и любовта към него от страната на нашето паство.

Има само едно безпокойство. Изречените от патриарх Вартоломей думи, могат да свидетелствуват, че Фанар само чака подходяща политическа възможност да унищожи нашата Църква. Така да се каже, той чака да дойдат в Украйна онези властни сили, които отново ще издигнат лозунгите на „армовира“ (армия, език, вяра).

Днес натискът върху УПЦ значително е намалял. Затова  Константинополският патриарх, докато не може да измени ситуацията в своя полза, трябва да „изтърпи временно“ УПЦ и нейния Предстоятел.

За съжаление такива примери е имало в миналото. Например  как Фанар при болшевистската власт в Русия не само подчинил на своята юрисдикция част от каноничните територии на Руската православна църква, но и взел активно участие в опита за унищожаването й с помощта на проекта на  т. нар. обновленческа църква.

Както виждаме, такова поведение по никакъв начин не е в съответствие с духа на евангелската любов. Но всичко, което е отвратително за Бога, рано или късно свършва.

– В едно от последните интервю патриарх Вартоломей каза, че православните трябва да „обновят учението си за църквата“. В православието, като че ли трябва да има „първи“ йерарх във властта, чиито правомощия биха били много по-широки от правомощията на главата на която и да е Поместна църква. Фактически става въпрос за същите правомощия каквито има Римския папа?

- В продължение на две хиляди години Православната църква живее в съответствие с съборния или, казвайки на светски език, колегиалния принцип на управление. И през цялото това време не е претърпяла значителни промени, тъй като многократно е доказала своята състоятелност и целесъобразност.

Защо сега се повдига въпросът за необходимостта от отдалечаване от съборността в полза на създаването на един център на управление? От една страна, това вероятно е покорство пред духа на времето, изпълнен с идеите за издигване и тържество на глобализъма. Ясно е, че съответните процеси засягат и религиозната сфера. Разбираемо е, че имайки пред себе си един център на управление, а не петнадесет независими Поместни православни църкви, много по-лесно да се водят преговори или дори да се оказва влияние върху съдбата на световното православие.

От друга страна, одобрението на формата „първи без равни” може да бъде насочено към максимално задълбочаване на икуменичните процеси. Тъй  като Фанар ще има възможност да разгледа въпроса за намирането на нови форми на уния  без да се взема общоправославно решение.

- Какви цели, според вас, преследва Константинополската патриаршия, като е назначила в  Украйна своя екзарх с епископски сан?

– Проектът "ПЦУ" не се осъществил толкова бързо и ефективно, колкото първоначално са предполагали неговите куратори. Освен това тази структура все още е пълна с вътрешни интриги, както и с борба за власт. Напълно възможни са варианти, при които в «ПЦУ» могат да възникнат редица разколи. Първият вече се е случил. Това е отделянето от "ПЦУ" на "Киевската патриаршия". Освен това проблемът с невалидните ръкополагания на т. нар. йерарси на "ПЦУ" много сериозно засяга както перспективите за признаването й, така и изцяло възприемането на тези "епископи" дори на нивото на онези Църкви, които са признали "ПЦУ".

В тази връзка, както виждаме, се наблюдава увеличаване на възможностите и статута на Фанарската екзархия в Украйна. Не изключвам, че тя ще се превърне в притегателна точка за всички представители на техните структури, недоволни от политиката на Думенко (глава на ПЦУ, митрополит Епифаний - авт.) или Денисенко (предстоятел на УПЦ КП, патриарх Филарет - авт.), както и в алтернативна платформа за изграждане на нова църковна структура. И тази нова структура, за разлика от „ПЦУ“, ще се счита за канонична и по този начин по-приемлива за онези сили, които не са съгласни  с неопределения и непълноценния статут на същата „ПЦУ“.

Сценарият, при който новосъздадената екзархия ще се превърне в основа за пълноценно поглъщане на „ПЦУ”, изглежда доста вероятен. В крайна сметка кой може да гарантира, че в какъвто момент от бъдещето, когато ще възникнат необходимите политически или геополитически обстоятелства, Константинополският патриарх няма да оттегли своя томос? Има примери за това. Например скандала с неотдавнашното отнемане на томоса от Архиепископията на руските енории в Западна Европа, които с един замах на писалката се опитаха да я направят част на една от митрополиите на Константинополската патриаршия.

Беседвал Тарас Козуб