За изводите от визитата на патриарх Вартоломей в Украйна, за положението в каноническата Църква и в ПЦУ, за това, как в православния свят възприемат украинския разкол и за това, как пандемията влияе върху духовния живот.

След това, като Константинополският патриарх Вартоломей пристигна в Украйна въпреки предпазванията на каноническата Украинска Православна Църква (УПЦ), измина месец и половина. За това време тя можа да оцени последствията 9от визитата върху положението на вярващите си и клириците си, върху завладените храмове и как в Поместните Православни Църкви възприемат болезнения разкол. Управляващият делата на УПЦ Борисполският и Броварски митрополит Антоний (Паканич) в интервю за РИА Новости разказва за направените от Църквата изводи.

– По-рано вие отбелязвахте, че зачестиха фактите на незаконните пререгистрации на статутите на енориите на УПЦ към юрисдикцията на ПЦУ. Как се развива ситуацията непосредствено след визитата на патриарх Вартоломей, в по-добра или по-лоша посока?

– За съжаление, както и предполагахме, визитата на главата на Фенер провокира влошаване на ситуацията в някои райони на Украйна. Местните власти, надценявайки идването на госта от Истанбул като сигнал за подкрепа на ПЦУ от страна на висшето ръководство на държавата, започнаха още по-активно да съдействат за нарушаване правата на вярващите на Украинската Православна Църква.  

Така например на 7 септември 2021 года първият заместник-председател на Волинската областна държавна администрация Сергей Мовенко подписа разпоредба № 540 "За предаването на култово съоръжение", което приключило процеса на незаконното предаване на храма на УПЦ в село Кримно под контрола на ПЦУ. Самият храм със съдействието на местните власти бил завладян от привържениците на Думенко още през зимата на 2019 година.

– Какви са изводите от визитата на патриарх Вартоломей? Стана ли идването му значително събитие в духовния живот на държавата? 

– Тази визита, освен привнасянето на нови проблеми и разделителни линии в украинското общество, с нищо особено не се запомни. А пък се предполагаше, че тя ще стане триумф на Константинополския патриарх, който на целия православен свят щеше да продемонстрира голяма подкрепа от украинците на решенията му за създаването на ПЦУ. На практика всичка стана инак.

Като пример - "тържествената" среща на патриарх Вартоломей в Михайловския манастир. Както тръбят еднообразните по своята същност социологическите изследвания, привържениците на ПЦУ в Украйна като че ли няколко пъти са повече от вярващите на нашата Църква. Според тези изследвания Киев би трябвало да бъде с огромни тълпи от хора, посрещащи госта, привел в действие проекта на така наречената Православна ЦЪрква в Украйна. Обаче тези очаквания бяха посрамени. Както и резултатите от споменатите изследвания: на "тържествената" среща дойдоха шепа хора. Макар че беше почивен ден.

Изцяло, този момент още един път засвидетелства един непреложен факт - ПЦУ няма голямо паство. Между другото, на другия ден след "тържествената" среща се повтори същата ситуация. Службата на патриарх Вартоломей и Думенко, както зафиксираха телекамерите, отново не се отбеляза с голям брой привърженици на ПЦУ. Макар че хората активно са ги събирали на мероприятието, вероятно със силите на Петър Порошенко. И това после стана явно, защото овациите на бившия президент от страна на присътствуващите на територията на Света София звучаха по-гръмко, отколкото овациите на патриарх Вартоломей.  

Затова не може определено да се каже, че идването на последния в Киев стана значително събитие в духовния живот на държавата. По-скоро от него имаха нужда определени политически сили и самата организация на Думенко за свой, както говорят в светската среда, специален пиар.

Интересно е, че тази визита в много отношения изигра отрицателна роля непосредствено за главата на Фенер. Целият православен свят видя, че зад решението за легалезиране на разколниците от УАПЦ (Украинската автокефална православна църква - ред.) и УПЦ КП (Украинската православна църква към Киевската патриаршия - ред.) не стои желанието на украинския народ, и че тази стъпка, реално, има мизерна подкрепа. А щом е така, то излиза, че в Константинопол са лъгали и себе си, и другите Поместни Църкви, когато твърдяха, че предоставянето на автокефалия на Украйна се основава на запитване на преобладаващо мнозинство украинци. 

И още един важен момент. Визитата на патриарх Варфоломей, което е показателно, много топло приветствуваха представителите на Украинската гръко-католическата църква. Дори и самият гост  от Истанбул демонстрира голямо радушие към УГКЦ.

– Как представителите на ПЦУ възприеха идването на патриарх Вартоломей? Като сигнал на активизация на действията си или свиване на активността си?

– Както отбеляза Думенко, идването на патриарх Вартоломей трябва да се счита за историческо. Повече от това, той окрили ПЦУ по отношение на въпроса на "обединението" на православните наоколо "Киевския престол".  Какъв смисъл влагал в тези думи главата на така наречената Православна църква в Украйна, показаха следните действия на привържениците им.

Ще приведа само няколко примера. На 12 септември в Лвов главата на ПЦУ с голям брой обкръжили го полицейски извършил така нареченото освещаване на мястото за изграждане на нова катедрала на религиозната си организация. Това "освещаване" било извършено върху завлядения земен участък на общината от Украинската Православна Църква. Макар че преди това нашите вярващи спечелели всички съответсвуващи съдебни процеси срещу разколниците. Но, както виждаме, съдебните вердикти не станали препятствие нито за местните власти, нито за ПЦУ по пътя на незаконните действия. 

Още по-непрегледни събития станаха във Виницката област. На 3 септември привържениците на ПЦУ завладяха храм "Свети Йоан Богослов" на Тулчинската епархия на Украинската Православна Църква. В този контекст искам да отбележа факта, че през последните две и половина години привържениците на ПЦУ не са отслужили нито една своя "литургия".

Както съобщава прес-службата на Тулчинската епархия, правонарушението е станало като следствие от устната разпоредба на представителите на местните власти за осигуряването на "правилно" решение на храмовия въпрос. С други думи - в полза на ПЦУ. Също така върху ситуацията повлия реакцията на правоохранителите, които, намирайки се на мястото на престъплението, не пречиха на рейдърската атака. Затова ние призовахме главата на МВД да вземе под личен контрол разследването на делото за завладяването на храма във Виницката област. 

Трябва да отбележим и за възобновяването на  практиката на привличането на радикалите  за натиск върху Църквата. Така на 5 септември в Лвов "Десния сектор" проведе акция срещу строителството на нови храмове за общините на Украинската Православна Църква, пострадали от църковното рейдърство.

– Било ли неучастието на патриарх Вартоломей в благословението на Украйна в Деня на независимостта непосредствен резултат от донесението на позицията на УПЦ до властите и до Всеукраинския Съвет на Църквите? Как преминаха преговорите, взема ли в тях участие Константинополския патриарх, или просто го поставиха пред свършен факт? Дали това  свидетелствува, че даже за сегашните държавници позицията на каноническата Църква остава решаваща, и как тогава може да оценим думите на Вартоломей за това, че ПЦУ "ще стане най-главен ориентир по пътя към църковното единство"?

– Това бе условието на нашата Църква. Ние донесохме своята гледна точка както до Всеукраинския Съвет на Църквите и религиозните организации, така и до държавата. Добре е, че нашата позиция бе чута. Защото, както вече съм казал, гостите идват и заминават, а ние оставаме тук. И искаме да живеем с вътрешен мир и взаиморазбиране. Сигурен съм, че всички здрави сили споделят подобен подход, както в религиозната среда, така и в сферата на държавната власт. Това и бе продемонстрирано в този конкретен случай.

– Колко много се засили натиска върху Украинската Православна Църква през последните месеци преди визитата и след нея, също така и информационния? Имате ли дружествени СМИ от водещите медиа? Как оценявате санкциите, наложени върху редици телеканали, чак до закритието им?

– През последните години ние живеем в перманентно състояние на информационен натиск върху Църквата. Зад това стоят едни и същи медии, които с подкрепа от своите собственици, а също така и от ангажирани журналисти, се опитват да дискредитират УПЦ дори и без пригаждане към каквито определени знакови събития. При това се създава  впечатление, че на журналистите или им са се изчерпила фантазията, или те вече отдавна са поставили за цел очерняването на каноническата Църква, хранейки зрителите си с повторения на едни и същи провокации. Иначе не можем да кажем за това, което те демонстрират.

По време на визитата на патриарх Вартоломей в Украйна попадна ми пред очите един телевизионен сюжет. В него, между другото, ставаше дума за протестите срещу идването на главата на Фенер в нашата держава, като че  ли са били платени. За доказателство било предоставено видеото на момента на предаването на парите от един човек на друг. Ще оставим факта, че не е възможно да се разбере, кой именно, на кого, къде и за какво плаща пари. Още по-интересно е онова, че подобни случаи камерите "фиксират" не за пръв път. Всеки път по какъвто невероятен начин операторите се оказват край групите на вярващите на УПЦ, и още в момента, когато се "раздават пари", то ли за участието в литийно шествие, то ли за участието в акции за защита на Църквата ни. Това можем да го смятаме за истинско чудо!  Постоянно да си свидетел на такива ситуации - просто някаква фантастическа професионална сполука. Не инак! Няма да се учудя, ако всички подобни сюжети имат една и съща изкуствена основа. Затова, ако и да кажем изцяло нещо за медиите, то аз не бих се спрял на характеристиките "дружествен" или "враждебен", а на това, кой действа като изпълнител на недобросъвестните информационни поръчки и кой работи според принципа на обективността. За щастие съществуват журналисти, периодични издания и канали, които стоят на позициите на правдата. Ние сме много благодарни на тях за трезвено и премерено освещаване на събитията и процесите, ставащи в църковната сфера. Понеже за това трябва да са истински мъжествени. Защото правдивите оценки по отношение към същия църковен разкол могат да станат причина за инициирането на процедурата за отнемане на лицензи. 

Според мене, безоснователните решения да се блокира дейността на СМИ е удар по фундамента, на който стои държавата. Понеже неправомерното ограничаване на свободата на словото води към ограничаването хоризонта на мисленето на обществото. Вкарването на общественото съзнание в тесния коридор на конюнктурните смисли и стереотипи никога няма да способства за пълноценно развитие. Това утвърждение се отнася за всякаква държава и всякаква действаща власт.

– Президентът на Украйна Владимир Зеленски след Кръстния ход на Украинската Православна Църква в Деня на Кръщението на Киевската Рус заяви, че по време на шествието Църквата  като че ли пренебрегнала антиковидните мерки. Имат ли основание тези обвинения?

– Първо, малко преди нашето шествие някои конфесии проведоха свои мащабни религиозни мероприятия. Към тях нямаше никакви претенции. Както не звучаха претенции срещу организаторите на концертите с голям брой зрители. Но както съобщиха медиите, фестивалят Atlas Weekend през 2021 година счупи собствения си рекорд по посещаемост. Посетиха го повече от 600 хиляди хора. И не всички там бяха с маски. Второ, през следващите след шествитето седмици не забелязахме значителен ръст на заболеваемост от коронавирус. Което, между другото, позволи в края на август да се проведат обществените празнувания в рамките на Деня на Независимостта на Украйна без ограничения. 

– На Зеленски са били предадени повече от 1 милион подписи в защита на правата на вярващите на УПЦ. С какво била свързана тази акция, кои са подписантите, и какво именно са просели вярващите от властите?

– Още по време на президентството на Порошенко в Украйна били приети закони, които в средата на вярващите получили название "антицърковни". Докато те, дори в по-голяма степен са антиконституционни и антинародни, отколкото са антицърковни.

Сред тях специално място заема законът за  лишаване на нашата Църква официалното и название. Именно срещу този закон, и няколко други нормативни акти, нарушаващи фундаменталните права на гражданите на Украйна, и била насочена акцията, събрала повече от половина милион подписи на вярващите на УПЦ. Основната и цел била да побуди властите да осъществят дадените им законодателно права и да отменят антицърковните закони. Толкова повече, че за това имало и има всички необходими основания. 

За съжаление, засега целият този процес приключи с формален отговор. Но нашето паство няма намерение да отстъпва в борбата за своите права и за Църквата си. 

– Какво е положението на енориите на УПЦ в Крим, съществуват ли у тях проблеми с храмовите сгради или с нещо друго, нали и там ПЦУ има няколко енории?

- Нашите енории продължават да функционират в Крим като енории на Украинската Православна Църква. На фона на тяхната нормална жизнена дейност контрастно изглежда ситуацията в мнозина други епархии. Защото по причина на приетите споменатите по-рано закони на Украйна се увеличи статистиката на нарушенията в църковната сфера. Така, само престъпления, свързани с незаконната пререгистрация на статутите на религиозните общини на УПЦ в полза на ПЦУ наброяват около 500 случаи. Това без броя на рейдърските завладявания. Днес са зафиксирани такива 144 съответстващи инцидента.

– Какви процеси протичат днес в разколническата ПЦУ, от която се отдели Филарет (Денисенко) и другите представители на така наречената "Киевска патриаршия"? Вероятни ли са нови разколи и разделения вътре в тази организация и загуби на своите и така немногобройни привърженици?

– Без пряка подкрепа от властите проектът ПЦУ се затрудни. Не са толкова добре и делата  на организацията на Думенко на външната арена, където само чрез суров шантаж и натиск от страната на могъществените светски сили се удаде да склонят част от Поместните Църкви до известна степен пълноценно признаване на украинските разколници. И то - тези признания предизвикаха големи разногласия вътре в църковните структури, подкрепящи Фенер. Това, от своя страна, съществено пречи на възможността за по-нататъшната легализация на ПЦУ. 

Освен това, ПЦУ преживява свой собствен разкол. Филарет Денисенко създаде "независима Киевска патриаршия", понеже счита, че "томосът" подчини украинските разколници на Истанбул. Нещо повече, той постави под съмнение правомощията за избиране на Думенко за глава на ПЦУ. Та нали, както посчи "патриархът", Епифаний не е избран от поместен "събор" на ПЦУ. Което е интересно - такава позиция поддържат и редица влиятелни "епископи" на така наречената православна църква на Украйна. Те смятат, че са били излъгани: на времето им гарантирали провеждането на "поместен събор", по решенията на който би могъл да се появи съвършено друг глава на ПЦУ. Върху това се прибавят и неуредиците в административния живот на структурата, оглавявана от Думенко. Там до сега в рамките на този или онзи регион са принудени да преживяват едновременно няколко "епископи" Ясно е, че това води до конфликти и неуредици.

Трябва да отбележим, че определена напрегнатост съществува и в отношенията на разколниците с Фенер. Не всички в ПЦУ са съгласни с записаното в "томоса" задължително предаване на задграничните енории под контрола на Константинополската патриаршия. Именно за това привържениците на създадената с подкрепата на Порошенко структура търсят сега възможности за преразглеждане на издадения от патриарх Вартоломей указ. Именно Световният конгрес на украинците вече постави пред фанариотите въпроса за разширяване на юрисдикцията на ПЦУ зад пределите на Украйна. И е напълно очевидно, че на Константинополския патриарх това хич не му се нрави: про този начин се подлага на съмнение закрепеното с "томоса" главенство на Фенер над ПЦУ, предполагащо само съгласие на украинските разколници с едни или други решения на управляващата ги "църква-майка". 

Ако отново погледнем към чисто украинската проблематика, то към споменатите проблеми можем да добавим предизвикателството от вътрешното рейдърство. Разколниците не ги е гнус да завладяват имотите даже на своите вчерашни братя. Така, например, на 23 септември в УПЦ КП заявиха, че представителите на ПЦУ на чело с "благочиния" Иван Дзюба се опитаха рейдърски да завладеят  храма  в село Клавдиево-Тарасово от Киевската област. Между другото, всичко горе казаното угасва на фона на това, че в ПЦУ се наблюдава остър дефицит на "свещенослужители".

Сумирайки, можем да отбележим, че украинският проект на Фенер е изтъкан от голям брой противоречия, конфликти и вътрешни неуредици. И затова той в стратегическа перспектива без подкрепа от властите изглежда нежизнеспособен. 

– Известно ли ви е, какво става днес в Александрийската, Гръцката и Кипърската Църкви, предстоятелите на които поддържаха Константинопол, често заедно със Синодите им? Могат ли тези решения да бъдат преразгледани, колко са активни там опозиционно настроените йерарси и свещеници? 

– Както сочи действителността, вътре във всяка една от посочените Църкви съществува сериозно несъгласие с решенията на предстоятелите им да поддържат легализацията на ПЦУ. Ако говорим по-конкретно, то в Александрийската патриаршия група клирици повдигна въпроса за преминаване под друга юрисдикция, понеже не желае да бъде под омофора на този, който призна разколниците и с това престъпи чертата на разкола. 

Недоволни от антиканоничната стъпка на своя глава има и в Гръцката Църква. Струва си да припомним факта, че през 2019 година бившите митрополити на УПЦ, сега "йерарси" на ПЦУ Симеон (Шостацки) и Александър (Драбинко), които бяха, както се посочваше в съответните анонси, на "първото голямо поклонническо пътуване в Гърция след признаването на ПЦУ от Гръцката Православна Църква" им бе отказано извършването на литургии в храмовете на Гръцката Църква.

Много мощна опозиция срещу решението на архиепископ Хризостом по ураинския въпрос се наблюдава в Кипърската Църква. По-конкретно, Лимасолският митрополит Атанасий не счита Епифаний за каноничен предстоятел по причини посочени в свещените канони. Нещо повече, владиката, който притежава голям авторитет в църковната среда , не е съгласен с признаването на ПЦУ от страна на главата на Кипърската Църква, защото то е станало без уведомяването и без съгласието на Свещения Синод. 

– Според вашите данни, реално ли е да се продължат междуправославните консултации в "аманския" формат? Можем ли да очакваме нови срещи в Йордания след свалянето на карантинните ограничения, колко е ефективен този формат? Има ли контакти с Йерусалимския патриарх по този въпрос?

– Нашата Църква се намира в постоянен контакт с Йерусалимската патриаршия. Затова аз не бих изключвал провеждането на нови срещи в рамките на "аманския" формат. Нещо повече, след приключването работата на Архиерейския Събор на Руската Православна Църква православният свят ще има какво да обсъжда. 

– В тази ситуация, когато Константинопол загуби ролята си на координатор в православния свят, кой би могъл да поеме върху себе си тази функция? Йерусалимската Църква или, може би, Антиохийската патриаршия, понеже тези Църкви стоят в диптиха по-горе от останалите? Как, между другото, би могло да се реши проблема със скъсването на отношенията между самата Антиохия и Йерусалим поради енориите в Катар?

– Сигурен съм, че това трябва да се реши съборно. В историята на Църквата има много случаи, когато проблемите с всеправославен мащаб се решаваха без участието на Константинополския патриарх. В този контекст най-яркият прецедент е свикването през 1443 година от Йерусалимския патриарх Събор на Предстоятелите на Източните Църкви. На него били осъдени както Фераро-Флорентинската уния на Константинополската патриаршия с католиците, така и Константинополския патриарх-униат Митрофан II с йерарсите, предали заедно с него православната вяра.

Може още да си припомним провеждането в Йерусалим на Събора от 513 година, който изобличава разпространявагата в Константинополската Църква монофизитска ерес,и Събора от 1672 година, чиито завършаващ акт става Православното Изповядване на Вярата в 18 глави, коио с времето са се утвърдили в качеството си на важен документ за цялата Православна Църква.

Засягайки конфликта, който тлее между Антиохийската и Йерусалимската патриаршии, то, доколкото ми е известно, между дадените Църкви се отработват механизми за решаване на съществуващия проблем. Да се надяваме, че всичко ще завърши с неговото пълноценно урегулиране. Това е много важно, доколкото на фона на предизвикателствата, които се генерират на бреговете на Босфора за цялата Вселенска Църква, ние нямаме право за задълбочаване на конфликта. 

– Преди оперативният щаб на Минздрава на Украйна реши да ваксинира свещениците от коронавирус в числото на социалните работници. Малко по-рано са писали, че ваксината CoviShield, индийският  аналог  на AstraZeneca, която е закупила Украйна, я разкритикува католическата архиепископия на Новия Орлеан, понеже в процеса на създаването на тази ваксина се използува абортиран материал. Виждате ли някакъв проблем от морален характер във връзка с това, рекомендува ли УПЦ на свещениците да се ваксинират? 

– Ако не греша, американските католици повдигнаха въпроса за наличието на абортиран материал в няколко ваксини. По-конкретно, AstraZeneca и Johnson&Johnson. И това не е нещо удивително. Нали ваксините, предложени на пазара, все още са "млади" и няма много информация за състава им. Както и да е, за всеки християнин важно е да разбира това, какви именно вещества са в състава на тези или онези лекарства. Ако ваксината съдържа клеточни линии, получени от абортирани младенци, това трябва да стане твърда преграда за ваксиниране със такъв препарат. Нещо повече, сега има избор по отношение на това, с каква ваксина да се ваксинираме. 

Ако говорим изобщо за ваксинирането, то участието или неучастието в този процес трябва да е следствие на самостоятелно решение на всеки от нас. При това главното е в това дело - съблюдаването на принципа на доброволност и отсъствието на ограничаване правата на онези, които според обективни причини са се отказали от ваксинирането.  

– По-сложно ли стана постенето във връзка с пандемията и карантинните мерки? Допускаха ли се снизхождения към вярващите? Какъв отпечатък тези обстоятелства сложиха върху духовния живот?

– Карантината ни постави редица принципиални въпроси. В частност, ние за пръв път се срещнахме със ситуацията, когато не поради гонения или преследвания, а поради медицински показания бяха приложени кардинални ограничения в църковния живот. Най-напред, аз имам предвид проблема на извършването на богослуженията с участието на енориашите. Във връзка с това и възникнаха определен род снизхождения. Например, Църквата позволи на вярващите, които усещат макар и малко неразположение и би могли да заразят другите, да остават вкъщи и да не идват на неделните литургии.

Изцяло, ако се върнем към темата за поста, то струва си да се отбележи, че същественно се увечили в хората унинието. На това са способствували много фактори. И появяването на нова тежка болест, и наложените обществени ограничения, засегнали блгосъстоянието на голям брой хора, и обща неопределеност, свързана неяснотата относно сроковете за завършването на коронавирусната епидемия. 

От друга страна, тази тежка ситуация стана и добър урок за всички нас. Не само като отговорност и грижа за другите, но и като осъзнаване на онова, що е най-важно. Ние, например, свикнахме, че вратите на храмовете винаги са открити, и охладяхме към много моменти от духовния ни живот. Между другото става дума за участието ни в таинствата. А пък коронавирусът ни даде да разберем, какво ние в какъвто и да е момент  и надълго можем да загубум поради своята безпечност. Изхождайки от това, надявам се, че тази епидемия ще ни събуде и ще ни застави да ценим всяко мгновение, проведено в храма.

Источник