Въпросът за паникьорите, които упорито тровят живота на себе си и на околните, е повдиган многократно. За съжаление такива настроения се срещат и сред онези, които се смятат за вярващи и дори формално църковни.

Животът на християнина е преди всичко борба със собствените страсти и грехове, делона спасяване на душата и съединениес Бога. Не е така с паникьорите. Те постоянно имат нужда да спасяват не себе си в Църквата, а самата Църква. От истински или въображаеми врагове, от бъдещи неприятности и т.н. И всеки ден те носят нови беди и опасности на Църквата.

Нека си припомним колко пъти през последните години Църквата беше „погребана” и да сравним с това как Църквата живее сега.

Скоро ще се навършат три години от момента, в който Константинополският патриарх Вартоломей даде своя томос на украинските разколници. Колко мрачни „пророчества” бяха изречени тогава.

И какво всъщност се е променило през това време? Украинската православна църква, като истинската Христова Църква, изпълни и продължава да изпълнява своята мисия за спасяване на човешките души, мисията за утешение на страдащите и подкрепа на слабите, мисията за миротворчество...

Както са завладявали храмове преди томоса, така и днес същото продължава. Но въпреки това Църквата продължава да расте и укрепва. И църковните хора не я напускат.

Или наскоро какви неприятности и ужаси се очакваха от посещението на патриарх Вартоломей в Киев. Като, ще има проблеми, сега със сигурност хората ще напуснат храмовете на каноничната църква и ще отидат в разкол. Случи ли се? Колкото повече има лъжа, толкова по-остро вярващият усеща истината.

Нека помним, че Господ Исус Христос е Главата на Църквата и само Той ще я пази и защитава. Съдбите на хората и света са в Неговите ръце. Трябва да се вслушваме в Божиите думи и пророчества и да не се доверяваме на „проповедниците” на нови бедствия и катастрофи. Не продължавайте заедно с паникьорите да разпространявате слухове, клюки и да сеете паника.

Целта на подобни действия в никакъв случай не е в спасението на Църквата, а в самият процес на разпространение на паника.

Тук естествено възниква въпросът: може би изобщо не трябва да се страхувате, да се паникьосвате и да разпространявате паника? Какво заповяда Св. Серафим Саровски? „Спасете себе си и хиляди ще бъдат спасени около вас“ - спасете се, не се паникьосвайте. Това е същността на нашето служение.

Паникьорството и вярата са несъвместими. Църковният човек се ръководи от Светия Дух. И истинският християнин не трябва да бъде обезпокоен от нито един от най-тревожните слухове и бедствия. Не трябва да отвлича вниманието си от основното, от единственото нещо, което е необходимо. И ако ние, първо, ще изпълняваме Божиите заповеди, тогава нищо в този свят няма да може да ни уплаши. В крайна сметка, ако Бог е с нас, кой е срещу нас?

Записано от Наталия Горошкова