Човекът преминава през мнозина житейски ситуации, извършва определени действия, взема различни решения. Някои решения изискват повече усилия, време, други - по-малко.

Постигайки поставените цели, хората се гордеят със своята целенасоченост, смелост и считат постигнатите резултати за най-важните си победи и придобивки в живота.

Но не всички действия, които изискват усилия, са истински победи, въплъщение на смелост. Но това, което всъщност се нарича мъжество, много често не го забелязваме и не му придаваме значение.

Истинското мъжество е способността да обичаме друг човек, да го обичаме въпреки факта, че той може да изчезне от живота ни, въпреки преходността на годините, въпреки логиката и възрастта, времето и разстоянието.

Да обичаш, осъзнавайки цялата крехкост и временност на земното измерение, като осъзнаваш, че можеш да загубиш по всяко време. Да обичаш без граници, безкористно ... Такова чувство изисква голямо мъжество и огромни душевни сили.

На света няма нищо по-силно от способността да обичаш.

Страхливците избягват от истинската любов, страхувайки се да се влюбят. Те се боят от възможна загуба, разочарование, предателство, страдание и изпитания. Но любовта винаги преминава през изпитания, тя се кали в тях като стомана. Закалява се, за да живее вечно.

Така се оказва, че повечето хора се борят с вятърни мелници, като изцяло се отдават на работата, суетят се, прекарват времето си в развлечения, избягвайки истинското и дълбокото чувство. През целия си живот ние бягаме от любовта ...

Не проявяваме дължимата любов към най-близките ни хора: родители, деца, съпрузи, приятели. Страхуваме се да не бъдем осмивани или неразбрани, боим се от упреци и рани, от притеснения и грижи. Ето защо днес много хора вече предпочитат да живеят без семейство, деца - така е по-лесно и по-удобно.

Не обичаме и непознати, хора, които се срещат неволно по нашия път, но и те не са случайни.

Така човек живее за себе си, не обича никого и дори сам не го забелязва!

Записано от Наталия Горошкова