Митр. Антоний (Паканич): Защо е опасно уединението?

Обикновено хората напускат обществото, социално се изолират, по една причина. Според гордостта. 

Разбира се, става дума не за онези, които са усетили Божия призив и посветили се на монашески живот.

Безусловно човекът никога няма сам да признае вътрешната си гордост, той ще привежда различни причини и поводи: неразбиране от страна на близките си, разочарование от хората, липса на справедливост и др.

Горделивците напускат работата, семейството, забравят за своите преки задължения, затварят се вкъщи и спират каквото и да е взаимодействие със света. Някои още се оправдават със светите отшелници, казвайки, че и тях, както и светиите, не ги разбира света. 

Обаче светиите са избрани от Бога светилници, те никога не са допускали мисъл за своя святост. Уединението им било мотивирано от други причини.

Напускане на обществото като вариант за решение на натрупаните проблеми е илюзия. Проблемите от това не намаляват, дори става обратното. Това е опасен път. 

Желанието всичко и всички да се подлагат на критика, неспособността да се вижда доброто, нежеланието за присъединяване към мнението на близките, за снизхождение, и най-главното, желанието винаги да си прав - ето са признаците на гордия човек. 

Той гледа на всички отвисоко и смята другите за недостойни да общуват с него. Бъдейки в Църквата, такъв човек я напуска обиден и оскърбен.

Тази духовна болест пуска много дълбоки корени, и практически е невъзможно после да се изкорени.

В ранната стадия на болестта още е възможно изправлението, но запусната стадия не се поддава на лечение, освен по Божия милост.

Затова много е важно да следим за себе си, за своите мисли. Да спираме всякакво опитване да се възгордим. Трябва да се боим да мислим за себе си повече, отколкото за другия, какъвто да не би и  изглеждал нищожен. Мислите за себе си като за праведник са убийствени и недопустими.

Записано от Наталия Горошкова

Теги

Социальные комментарии Cackle