Нищо не унищожава човека така, както жалостта към себе си. Всички ние така или иначе сме преживявали това чувство. То е потискащо и необратимо, тормози развитието, затваря човек върху себе си, скрива небето.

Последиците от такова фалшиво съжаление са негодувание върху другите, непростителност, злопаметството, унинието, мързела и т.н. Самосъжалението се корени в гордостта и самомнението.

Самосъжалението е знак за страхливост, слабост и е зло в най-чистата си форма. Силният духом човек умишлено изкоренява такова злонамерено съжаление от сърцето си.  Силният винаги служи на  доброто и никога не подкрепя злото.

Като пример за силна личност във всяко отношение може да бъде нашият съвременник, известният щангист, публицист, световноизвестен олимпиец Юрий Петрович Власов. Той беше кумир на няколко поколения не само в Съветския Съюз, но и в чужбина. Холивудската звезда Арнолд Шварценегер например от млади години мечтаел да се срещне с Власов.

Юри Власов се отличавал с удивителна честност, искреност, съвестност и порядъчност. Той не приличал на  среднестатистичен спортист, бил умен, ерудиран, оставил след себе си няколко десетки книги. През деня Юрий тренирал, а през нощта писал книги. И предизвиквал възхищение независимо с какво се занимавал.

Юри Власов, с целия си героичен външен вид, бил изключително деликатен и срамежлив, той се страхувал да обиди човек, обръщайки се с всеки като с кристална ваза. През 1960-те години смятали го за най-силният човек на планетата.

Многократният световен шампион казвал, че силата трябва да утвърдява  величието на духа и красотата на преодоляването и в това е нейната велика справедливост.

Но не всеки човек може да намери тази сила, да я разкрие. Власов преминал през тежки испитания: предателство, завист от колегите, несправедливост, напускане на спорт, сериозни травми, тежки операции, забвение, загуби от близки. Той успял да преодолее всичко това, успял да премине през непоносима болка, обездвижване и да излезе към светлината. Удадело се това на спортиста не веднага, няколко години минало за да разбере какво не го пуска, какво го държи в своите окови. Тялото му практически се разпаднало пред очите му. Разяждащото душата и тялото, отнемащото всички сили чувство за жалост към себе си – това е била собствената му диагноза.

Виждайки главния си враг, Власов обявил война и победи. Животът започнал да се подобрява. И скоро той отново придобил сила, чудесна форма и се върнал в големия спорт като треньор. Юри Власов бил от онези, които във всекидневието не са загубили вечното - напротив, го придобили. Той постоянно по време на тренировките, безсънните нощи, мисленето, четенето анализирал връзката между духа и тялото и стигнал до заключението, че духът управлява тялото, а не обратно. Юри се осъществил като шампион, човек с главна буква поради силата на духа, живота по съвестта, личната си воля към доброто и справедливостта. И не използвал зле за душата си своята славата.

Власов бил образец за сила и дух - упорит, неподатлив. Но не му трябва сила заради сила.

Той спомянал: "Всичко в мен се случва по различен начин в различни години. Да се ​​каже, че здравето ми винаги е било блестящо, е невъзможно, претърпял съм три ужасни операции: тумор на ръката от  ударяване с щанга и две гръбначни операции, когато роднините вече са били предупредени, че едва ли ще оцелея. След операцията, аз не умрях само благодарение на спорта, имах силен дух, спортът възпитал волята ... Но никога спортът не ми бил като цел и единствен смисъл. Той винаги е бил за мен като помощ, което ме водело към решаването други, по-важни, по мое мнение, задачи".

Тези задачи - да не се променяваме, да не се прави компромис с духа на времето, да не се действа против съвестта, да се защитават слабите ... Той учил да не изпитваме страх от трудностите, каквито и да изглеждат огромни.

Власов остана в паметта на милиони хора рицар на духа и силата.

Жалостта към себе си - е дяволски трик, който не дава на човек да прояви целия си потенциал, който е заложен от Бога. Жалостта към себе си произвежда страх. Власов показа със своя пример, какви невероятни височини може да достигне човек, от какви най-тежки състояния може да се измъкне, ако няма да се страхува, няма да жалей себе си.

Дори не можем да си представим какъв потенциал ни е дал Господ. Мнозина не са разкрили и десетата част от него. Страховете и самосъжалението ни задържат в тясната рамка на човешката логика, която не позволява Божествената да проникне в нашия живот, а именно тя и дава на човека необходимия импулс за максимално разкриване, развитие и спасение.

Ако само допуснем в мислите, че сме подценени, обидени, че сме достойни за по-доброто, тогава веднага ще загубим и  отново ще се плъзнем към подножието на планината, изкачването на която е нашият живот.

Записано от Наталия Горошкова