Сегашното жестоко време разкрива много скрити преди това човешки свойства.

Така хората, които са в епицентъра на опасността, въпреки всичко продължават да служат на ближните си, продължават да помагат на другите, да работят и да се молят. Но ето парадоксът: много от тези, които са в безопасност, са много по-емоционално нестабилни от тези, които сега наистина се чувстват застрашени.

Има толкова много случаи, когато хората са напълно погълнати от безкрайната „поредица“ от ужаси в своя смартфон, на компютърен монитор или телевизионен екран и напълно забравят за онези, които имат най-голяма нужда от тях: собствените си съпруги, съпрузи, деца и родители.

От една страна, това е психологически разбираемо. Всичко, което се случва е наистина ужасяващо. И човек е склонен да се идентифицира с жертвите, да проектира целия кошмар върху себе си, да се чувства виновен, че е в безопасност.

Реакцията на това състояние може да бъде много разнообразна, но много често е далеч от конструктивна. Понякога хората започват да се занимават с различни видове мрежов активизъм, струва им се, че по този начин могат да повлияят на случващото се. Но това е самоизмама.

Да се ​​тревожиш за страдащите хора е нормално. Но как наистина можете да им помогнете? Истинската помощ сега не са лозунги и не „борба“ в Интернет. Истинската помощ е молитвата и милосърдието.

И също така е много важно да разберем: никаква привидна загриженост за далечни хора не може да оправдае безотговорно отношение към тези, които в момента са близо до нас и които Господ ни е поверил на първо място.

Трагедиите трябва да събират хората, а не да ги разделят. Ако някой е в безопасност днес, всичко, което му се случва, трябва да бъде още един повод да благодарим на Господа за мирното небе, за хляба на трапезата, за живите роднини. Това трябва да научи всички да бъдат по-внимателни един към друг, да се грижат повече един за друг. Войната ще свърши рано или късно. И човешката топлина може да бъде загубена и след това да не бъде възстановена.

Обичайте се един друг, съжалявайте се, молете се един за друг! Това сега Господ очаква от нас, а не лозунги и PR кампании.

Записано от Наталия Горошкова