За вредата и ползата от похвалата.

Похвалата може да укрепи и утеши човека, а може и да му нанесе вреда и загуба.
Разбирането, дали трябва да се похвали или не, зависи от нашето въвличане в живота на конкретен човек.

Ако ние преживяваме за някого, мислем за спасението му, то, несъмнено, се молим за него. Нашата искрена молитва – това е молба към Бога за да определи Сам, какво и как е по-добре.

Важно е да оставим личното ни разбиране и възприемане, защото те могат да бъдат погрешни. Трябва да се настроим към Божията воля и ръководство. Само тогава нашите мисли и душата ни ще се успокоят върху правилното решение.

Съществува руска народна поговорка: «Кто хвалит, тот с ног валит» (Който хвали, той от крака събаря). И в нея има мъдрост. Действительно, излишна похвала предизвиква гордост и тщеславие. Човекът започва да счита себе си за по-важен, по-добър, по-умен от другите, като мисли, че сам е творец на живота си, сам всичко се добива. Но наистина е не така.

Без Божията воля нито един влас не пада от главата ни, нито едно прахче няма да пролети без Неговото позволение.

Не трябва да хвалим човека, когато той може превратно да възприеме нашите комплименти и одобрения, да състави преувеличено мнение за себе си, да се превъзнесе върху другите.

Но ако човекът има нужда в подкрепа, топла дума, внимание, без които той линее и загива, то ние трябва да го поддържим, похвалим, отбележим силните му страни.

Безусловно няма универсални съвети. Във всяка една ситуация винаги има свои нюанси и особености. За да помагаме на ближните, преди всичко трябва да се молим за тях, и тогава Господ ще ни даде вярно, необходимо и полезно решение.

Не трябва да се надяваме само на себе си, трябва да се надяваме на Бога и Неговата мъдрост. Ние само се учим да обичаме, а Той е Любов от началото и до свършека на света.