Понякога ни се струва, че всичко, което ни се случва, е изключително и уникално събитие. Но не е така.

И тази мисъл засяга не само индивидуалните съдби на хората, но и съдбите на страните и съдбите на Църквата.

Тези, които познават добре историята на Църквата, обикновено са по-спокойни и по-смирени в приемането на всички изпитания, които падат на съдбата на църковните хора. В крайна сметка, колко пъти в почти две хиляди години от историята на Църквата може да изглежда, че тя стои на ръба на пропастта, че йерарсите и духовенството са загубили издръжливостта си, а миряните мислят само за земни проблеми. Но всеки път Сам Господ извеждал Църквата по правия път.

Имало различни времена. Имало много тежки гонения от езически или богоборчески власти, имало и  вътрешни безредия и разколи, а понякога гоненията и разколите се случвали едновременно. Понякога Църквата била принудена да направи някои отстъпки на преследвачите. Всичко се случвало. Но Църквата винаги е излизала от всички изпитания по-силна, отколкото е била преди тях.

Също така понякога ни се струва, че всички изпитания са нещо външно, несвързано с нас: живели сме нормално, но ето, дойдоха преследвачите (разколници, еретици, революции, войни - каквото и да е) и всичко приключи. Фактът е, че само изглеждало като "нормалност". В крайна сметка всички проблеми, както в живота на отделните хора, така и в живота на обществата (а Църквата в своята земна част е именно общност от хора), са резултат от нашите грехове.

Обикновено в главата на човека се появява следната картина: човекът върши грях – Бог го наказва със страдание. Това не е съвсем вярно. Извършвайки грях, ние прогонваме Божията благодат от себе си и по този начин ставаме уязвими за силите на злото. Съответно, след покаянието, ние се връщаме не само в любящите ръце на Господ, но и получаваме защита от злото. В крайна сметка Господ не налага волята Си.

Разбира се, последствията от греховете могат да се усещат дълго време. Въпреки това, нашето търпеливо понасяне на изпитания и скърби със сигурност ще бъде възнаградено, ако не в този временен и пълен със страдания живот, то със сигурност в живота на бъдещия век, който очакваме, повтаряйки това всеки ден в Символа на вярата.

Каквито и драматични явления да се случват, каквито и събития да объркват душата, ние винаги и във всичко трябва да се доверяваме на Господ и да Му се молим, да се борим с унинието, липсата на вяра, собствените си грехове, за да се очистим от злото, да се отървем от всичко суетно и моментно, да се съединим с нашия Господ. Смирение, търпение, надежда, вяра и любов. Само тогава светът ще стане по-светъл и Господ ще бъде във всичко.

Записано от Наталия Горошкова