За символиката на празник Сретение Господне, разказва митрополит Антоний (Паканич)

- Владико, нека започнем с традициите, свързани с празника на Сретение Господне. На 15 февруари вярващите освещават свещи в църквата, които след това носят у дома. Каква е тази традиция? Какво е значението на тези свещи? Има ли  необходимост да се освещават само 12 свещи?

- Обичаят да се освещават църковните свещи на празника Сретение Господне се появява в Православната църква благодарение на западната традиция, която е дошла през  XVII век. Светителят Петър Могила за да редактира църковната книга "Требник" като оригинал, използвал  требника на Римската църква, където подробно се описва обреда за шествията със запалени светилници. По онова време Западната църква се опитваше с тези шествия да отвлече вниманието на жителите на Рим от традиционните езически празници. Освещаването на свещите се извършва в знак на освещаването и пречистването на света от истинската Светлина на Христовото Евангелие. Свещите, донесени вкъщи на този ден, се палят по време на молитва.

В същото време Църквата бори се строго със суеверие срещу свещите. Свеща е само символ на молитвата ни и затова не трябва да й придаваме някакво магическо или чудотворно значение. Трябва да не забравяме, че Бог не се нуждае от големи или малки свещи, осветени или неосветени. И няма значение колко свещи сме донесли в храма - една или дванадесет. Бог се нуждае от нашите любящи сърца, разкайващи се сълзи и жива, нелицемерна любов. Когато външната форма на църковното благочестие не е изпълнена с вътрешен смисъл, тя бързо се превръща в суеверна заблуда. За да се избегне това, човек трябва да стане пълноправен участник в църковния живот, а не да прибягва само до някои от отделните му проявления и елементи.

– Каква е символиката на празника за православните?

-Сретение Господне е един от дванадесетте, тоест основните празници на църковната година. «Сретение» на църковнославянският език означава "среща". Празникът е установен в памет на Срещата, състояла се на четиридесетия ден след раждането на Христос, описана в Евангелието от Лука (Лука 2: 22-40). На този ден Дева Мария и праведният Йосиф Обручник донесоха младенеца Иисус в Йерусалимския храм за да принесат законоустановената благодарност на Бог за първенеца си. В храма, младенецът Иисус беше посрещнат от праведния старец Симеон. Тази среща маркира границата между Стария и Новия завет. Старият Завет с неговите прообрази и обредови установления си отива, отстъпвайки място на Новият Завет. Затова праведният Симеон в молитвата „Ныне отпущаеши” изповядва радост, че се завърши времето на очакването (Лука 2: 29-32).

Можем да кажем, че Сретение Господне е празникът на една радостна среща, която винаги е с нас. В крайна сметка всеки от нас всяка минута се среща с Бог. Митрополит Вениамин (Федченков) в своите „Размисли в деня на празника на Сретение Господне“ пише: „Човечеството, отстранено от Бога заради непослушание, сега отново Го вижда и се радва! И се радва особено, защото е било  прието много любезно и милостиво. Това се изобразява чрез приемането на Младенеца в ръцете на Симеон, в прегръдките му ... Най-добрите хора, копнеещи за Бога, искаха отново да бъдат в общение с Него. И се сподобиха! Как да не се радваме?! "

- Празникът Сретение Господне завършва 40-дневното честване на Рождество Христово, така ли е? И какъв етап започва след него?

- Празникът Сретение Господне има постоянно място в църковният календар - 15 февруари (2 февруари, стар стил). Първоначално този празник нямаше напълно самостоятелно значение, но се разглеждаше като своеобразно „отдание” на целия четиридесетдневен цикъл от празници, посветени на явяването на Божия Син на света. И вече през първата половина на VI век той окончателно се закрепява във византийския календар и традицията за тържественото му честване се разпространи по целия християнски свят. Този празник ни напомня за наближаващата духовна пролет, защото този период често съвпада с началото на подготвителните седмици към Великия пост.

Преди идването на Господ през целия си живот човечеството дълго и мъчително очакваше радостта на Срещата. В една от стихирите на празника светият песнописец патриарх Герман не можеше да се въздържи и да не възкликне: «Кажи, Симеоне, Кого носиш на ръце в храма, радвайки се? Към Кого зовеш и викаш?... Той е Бог Слово, Който се въплъти заради нас…»  „И как човек да не се учуди, когато самите Ангели бяха ужасени от това зрелище, виждайки Бога Слово в плът, седнал и полегнал на стари ръце, като на престол и на херувимска колесница“, пише епископ Вениамин (Милов). Всеки от нас има уникална възможност да приеме участие в това велико събитие. Просто трябва на този ден да отидем в храма и да се причастим със Светите Христови Тайни, за да превърнем срещата във важно събитие в личния ни живот. Днес, когато сме пред началото на светия Велики пост, е особено важно да осетим близостта на Бог и да осъзнаем, че срещата ни с Него е възможна тук и сега, само е необходимо да отворим сърцето си и да се устремим към грядущия Спасител.

Беседвала Наталия Горошкова