Митрополит Антоний (Паканич) обяснява, кой най-много е подложен на страх и до какви последици могат да доведат боязънта и паниката.

Погледнете наоколо! Какво става? Страхът управлява хората. Страхът държи човешката душа в своите хватливи лапи.

Човекът, победен от страх, престава да бъде човек, прекратява да усеща състрадание и любов. Той само може да се бои и да изпада в паника.

Нека вспомним думите от една от притчите, които днес, когато страхът завоюва все по-голям брой човешки сърца, придобиват нов смисъл.

"От което се нечестивец бои, то ще го и постигне, а желанието на праведниците ще се изпълне" (Прит. 10:24).

Кой изпитва страх? Нечестивецът. Онзи, който има зло в сърцето си и се бои, че ще го постигне същото зло. Така между другото винаги и става. 

А праведникът? Той не се бои и не изпада в паника, защото се намира под Божията закрила и Божието благосовение е върху всички негови дела.

Какво следва от това? Страхът е участ на нечестивите. Страхът е признак на това, че евангелските повели и ценности не са станали за основа и център на живота, а Господ не станал негов Господар. 

Спасителят много пъти повтаря: "Не бойте се!" Мнозина ли чуват този призив? Възможно някой смята, че тези думи са били казани преди две хиляди години съвсем на други хора. Не е така. Това се говори сега и на всеки от нас. Евангелието - жива книга, всички негови думи днес са живи, нито вчера и нито утре, и предназначени за слушащите ги.

Ако човекът не се освободи от игото на страха, то чака го пълна гибел. Страхът отрязва пътя към спасението, трезвомислието, убива надеждата. Страхът е лош съветник. Той служи на злото и никога на дава добри съвети. 

Страхът ражда паника. А пък паниката и е настоящо убийство на хора. Пренебрежението към близките, отсътствието на милосърдие и нежеланието да се помага на другите - това са последиците на паническите настроения.

Човекът, живеещ в страх,мисли само за себе си и постепенно се превръща в животно. Страхът поврежда душата и изтиква от нея всичко Божествено, остава само земното.

Нека вспомним, какво Господ ни казва: "Не бой се, само вярвай!" (Мк. 5:36). Християнството - това е надежда в Бога и на Бога. Това е пълно доверие към Него, това е осъзнание, че без Неговата воля с нас нищо няма да стане. И ако християнинът говори за страх, то за "Божия страх", страх да се остани без Бога, страх да се отдалечи от Господ поради греховете си, злобата си, боязливостта си и недоверието към Него. 

Затова докато Бог е с нас, ние няма от какво да се боим.

Записано от  Наталия Горошкова