Екипът на портала «Православная Жизнь» сърдечно поздравява Предстоятеля на Украинската Православна Църква Блаженейшият Митрополит Киевски и на цяла Украйна Онуфрий с неговата 77 годишнина. На многая и благая лета!

Ангелът Хранител се радва  на добрите ни дела и се огорчава, когато вършим зло. Трябва да се стараем да живеем така, че Ангелите да се радват на нашето жителство. 

За да се избягва греха, човекът трябва да знае, що е воля Божия. На това се научаваме от съвеста си, и за това узнаваме от Свещеното Писание.

Човекът, който има постоянна молитва на устнете и на сърцето, съединена с покаяние, е мъчнодостъпен за тъмните сили, защото молитвата го опазва.

Днес, в тези сложни и отговорни времена, трябва да сме внимателни към самите себе си. За да не ни сбъркат пътя на правилната вяра политическите страсти и човешките мъдрования. Ако ще пазим вярата си в чистота, ще се стараем да живеем по вяра, то Бог ще ни даде мир и покой. Ако ще потънем в бездната на човешките страсти, вражда, противостояние, то, разбира се, ще се отбием от Божия път, и това няма да ни доведе към добро.

В умението да търпиш ближния скрива се мъдрост на живота. Трябва да се възприема ближния такъв, какъвто е. Искаш да е по-добър? Моли се за него. Бог може да го направи по-добър. Така се проявява християнското търпение.

Както без въздух човекът се задушава, така и душата, без молитва, става мъртва и безчувствена.

Бог няма нужда от молитва, ние имаме нужда, тя е за нас като духовен кислород, без който човекът загива. Тази беседа с Бога открива в човека животни източници. 

Едно е, когато хората проливат кръвта си за Христа, друго е, когато те търпят поношения, оскърбления, обиди поради вярата си. Такива хора получават венец на безкръвното мъченичество. 

Мисли, напълнени с любов, милосърдие, търпение, уважение, привличат Божията благодат, а пък онези, които крият в себе си злоба, омраза, горделивост -  изгонват. Ако сме напълнени със злобни, омразни, горделиви мисли - това е символ на това, че образът Божий в нас е повреден.

Днес особено трябва да живеем по християнските закони, а не по законите на този свят. Не струва да гледаме как живее света, в него царуват други правила. 

Ако човекът е без Божия благодат, то той ще бъде нещастен, дори да живее в най-прекрасното място и да има всички блага на света. 

Колкото повече човекът събира земни блага, толкова повече изпада в отчаяние, защото те не дават духовна радост. Можем да съберем всички земни богатства и да ги сложим пред себе си и да бъдим все пак най-нещастни.

Скърбите са духовен урок, с помощта на който човекът познава немощта си и Божията сила. И колкото е по-тежка скръбта, толкова този урок е по-дълбок за човека. От нас се изисква само едно, за да пренасяме тези скърби с търпение и благодарение на Бог. 

Не трябва да чакаме. Великите истории са дела на великите хора, а пък ние сме малки хора. И трябва да вършим малки дела. 

Любовта към враговете не се дава леко, но ние трябва с помощта на молитвите, четенето на Свещеното Писание, самопринуждение и търпение да се борим със самите себе си и да опрощаваме обидилите ни. 

През земния ни живот трябва да се грижим за това, за да имаме достойно облекло за душата. Нашите душевни дрехи са замърсени от грях. Като сме съгрешили, веднага трябва да се каем пред Бога. 

Мъжество - това е движение срещу течението. Както е известно, само мъртвата риба безпрепятствено плува по течението на реката, а пък живата риба плува нагоре по течението към чистия източник и първозданото обкръжение. На истинско мъжество е способен само онзи, които придобил макар малка мяра на смирение.

Казват че в християнството има много забрани, но това не е така. Всичко е възможно, но с мяра и разум.Светците ни посочват, колко малко наистина ни трябва за живота.

Ако човекът е внимателен към самия себе си, води порядъчен живот според Божиите заповеди, то той усеща Божието присътствие - и в себе си, и близо до себе си, и във цялата Вселена. 

Всеки човек е съд на Божията благодат. Докосни се до човека и ще се докоснеш до Божията благодат.