Митрополит Антоний (Паканич) разказва за особено почитание на Пресвета Богородица

– Владико, защо именно празникът Успение Богородично е един от най-обичаните, най-главните, нали през този ден Богородица е починала и той би трябвало да е ден на скръб?

– Прежде всичко от гледната точка на православната вяра смъртта на човека и дори на светците и на Богородица не се разглежда като печално събитие. Свети апостол Павел въздишал: "Желая да се освободя и да бъда с Христа, защото това е много по-добро" (Филип. 1:23). Целта на живота на истинския христианин е съединението с Христос в Неговото вечно Царство. Според това смъртта не се разбира само като кончина, но и като рождение за нов вечен живот с Христос, Който със смъртта Си и Възкресението победил нашата смъртност. До Възкресението  смъртта за човека била страшно преминаване в шеола, който е едно мрачно, безрадостно място далеч от Бога, но благодарение на Христовата Жертва смъртта е станала съединение на човешката душа с Твореца й.

Освен това, особеното почитание на Успението свързано още и с това, че, както се говори в тропара на празника, Пресвета Богородица дори и след Успението Си не оставила света, но още повече се моли за всеки от нас, като непрекъснато предстои пред Престола на Своя Божествен Син. 

– В Украйна има три Лаври, и трите са посветени на Успение Богородично. Защо?

– Люлката на руското монашество е Света Гора Атон, която по традиция наричат област на Пресвета Богородица, и именно на Света Гора се подвизавал родоначалника на отечественото монашество прп. Антоний Печерски. Прп. Антоний и неговите ученици възприели от Света Гора не само монашеския устав, но и, преди всичко, особеното почитание на Пресвета Дева като помощница в иноческите подвизи и трудове. Само с това и свързана разпространената традиция монастырските храмове да са посветени на Пресвета Богородица, и особено - на Успението. 

– Защо православните особено се надяват на молитвите на Богородица?

– Ние, като православни християни, особено се надяваме на молитвите Й, в което ни укоряват протестантите. Обаче протестантите не могат да разберат това, че всякакво рождение формира  особена духовна връзка между майката и детето. Тази връзка е уникална и неповторима, защото основанието й е в любовта и привързаността. Иисус Христос е Бог. Но, освен това, Той още и е Човек, същия, както и ние сме, но само че без грях. И според Своето човечество Той е уникално свързан с Майка Си - Дева Мария. И напълно естествено, че тази връзка не се прекъсна и не се загуби. Тя е била, е и ще бъде вечно. И ние вярваме, че в силата на тази синовна връзка, Тя, като истинска Майка, ходатайства за всеки от нас пред Своя Син, и Бог чува нашите молитви към Нея.

Беседвала Наталия Горошкова