Слово на епископ Силвестър (Стойчев), ректор на Киевската духовна академия.

Днес Православната Църква празнува раждането на св. Йоан Предтеча. В църковната традиция деня на смъртта на светеца се отбелязва като ден на неговата памет, в някакви случаи се честват и дните на намирането или пренасянето на мощите им.  

Обаче днес отбелязваме имено рождения му ден. Защо е така? Ако разгледаме значението на този празник изолировано, само като празник на св. Йоан Кръстител, то може да възникне неразбиране. И изобщо в друга светлина представя неговото рождение във връзка с другото Рождение – Рождеството на Господа нашия Иисус Христос. Действително, освен празникът Рождество Христово, в църковния календар има още две рождества, и двете дълбоко са свързани с Рождеството на Христос. Това са рождеството на Пресвета Богородица и рождеството на св. Йоан Предтеча. Всеки от тях се разбира и придобива особено значение само във връзка с празника Рождество Христово.

Затова днешното евангелско четиво има сходство с четивото за Христовото рождество. В Евангелието от Лука за всичко това се разказва в една глава. Нека вспомним, че след явлението на архангел Гавриил на свещеника Захария и обетованието, че жена му ще роди син, евангелистът започва разказ за Благовещението. И същият архангел възвещава вече на Дева Мария: « Ето и Елизавета, твоята роднина, наричана неплодна, и тя зачена син в своята старост, и вече е на шестия месяц» (Лк. 1:36). Итака, два сина, две момчета, две рождества: на Предтечата и на Месията, на Пророка и на Господа, на Проповедника на покаянието и на Спасителя на света.

Рождеството на св. Йоан Кръстител е като че ли малко благовещение, в което ни се възвестява идващото спасение, а на св. Йоан предстои да подготвя идването на Искупителя.  

Има още един важен момент в разказа за видението на Захария. Захария се смути, както говори блж. Теофилакт, защото най-великите видения могат да смущават и светците. След това Захария става ням чак до рождението на сина си Йоан. В тази немота ние виждаме особенно наказание за това, че той не повярва на архангеловите думи (Лк. 1:19). Обаче немотата на Захарий има още и друго значение: молчание за тайната. Като си представим какви чувства изпитвал тогава Захарий, както сред тях е и радостното чувство за раждането на дългоочакваното чедо. От препълнено сърце говорят устата, казано е в Писанието (Мат. 12:34).

И Захарий несъмнено е имал пълно право да разгласи на всички и да разкаже за великата Божия милост към себе си и своята съпруга. Затова, както говорят някои тълкователи (еп. Михаил (Лузин)), в тази немота на Захарий виждаме не толкова наказание, колкото знамение, посочващо, че възвестеното от архангела трябва да е тайна до определено време, и да е известно само на Захарий и Елисавета.

На това, че съдържанието на Захариевото видение останало неразгласено, косвено посочва текстът, когато архангел Гавриил в Благовещението открива на Дева Мария за бременността на роднината и Елисавета. По такъв начин, очевидно, че Пресвета Дева Мария, въпреки роднинните и връзки с Елисавета, нищо не знаела за положението и.

Историята на явлението на архангела на престарелите съпрузи с вест, че ще им се роди син, има сходство с друг библейски разказ: явлението на ангелите на Авраам и Сара, които са били в такава възраст, че думите за раждането на син предизвикали смях (Бит. 21:6).

Историята на старозаветния народ започва от онова обещание на Авраам и Сара и с рождението на сина им Исаак, и приключва с подобно обещание на престарелите Захарий и Елисавета!

Какво означава «приключва» по отношение на старозаветната история? Значи, че съществуването на Завета между Бога и юдейския народ приключва, т. к. този Завет вече си осъществил функцията, и идва времето на друг Завет. В Писанието се провъзгласява, че «завършък на закона е Христос» (Рим. 10:4), и апостол Петър говори за явлението на Христос на живеещите през последно време (1 Пет. 1:19). Този Петров израз трябва да се разбира като край на времето на действието на Стария Завет, но никак не като край на човешката история.

И раждането на св. Йоан Предтеча – провъзгласяването на това, че Старият Завет приключва. Той – Йоан – е последният Пророк на Стария Завет и едновременно пръв служител на Новия.

Йоан – Пророк и Предтеча. И в тези две думи в пълна мяра се разкрива неговото служение.

Йоан –  Предтеча. Очевидно, че Предтеча на очаквания Месия, тоест Господа Иисуса Христа. Но защо на Христос Му е Предтеча? Нима Той има необходимост в някой, който би трябвало да Му облекчи идването? Отговаряйки на този въпрос, отново ще вспомним за Стария Завет, който изцяло е предтеча на Месията. Апостол Павел така и говори, че законът е детоводител към Христос (Гал.   3:24).

По такъв начин, всички древни старозаветни пророци и патриарси, всички установления – всички те са предтечи на идването на Месията. И тяхната задача е само служебна – да подготвят  народа към приемането на Месията. Самият Христос говори на учениците Си: «мнозина пророци и праведници са много желали да видят, каквото вие виждате, и не видяха, и да чуят, каквото вие чувате, и не чуха» (Мат. 13:17), и в думите «желали да видят и да чуят» е посочен така нареченият религиозен нерв на Стария Завет – вярата и очакването. С такова разбиране Йоан продължава и завършва Стария Завет и библейската традиция на пророк като наставник и изобличител на греховете, а неговото служение е последният акорд на приключващия Стари Завет като предтеча, детоводител към Христос.

Йоан – Пророк. Самият Господ Иисус Христос нарича го така: «Какво тогава излязохте да видите? Пророк ли? Да, казвам ви, и повече от пророк» (Мат. 11:8)

Ще уточним, че пророкът в Библияте се разбира не като предсказател или прорицател. Макар че, разбира се, понякога пророците са предсказвали бъдещите събития. Пророкът е откривател на Божията воля, наставник на нравствеността, изобличител на греховете. И още: старозаветният пророк – това винаги е Божий пратеник, и съответствено, всичко което той прави, има за свое основание волята на Онзи, Който го е пратил. Пророкът, който не е призван от Господа към служението си, самозванец – винаги е лъжепророк. И в Свещеното Писание за такива също се разказва.

И така, Йоан е пророк. Велик пророк. Неговото служение е изобличаване на греховете, призываване към покаяние, и преди всичко, проповед за идващия Месия. Иисус Христос нарича Йоан за пророк и повече от пророк. Защо повече от  пророк? Защото всички старозаветни пророци са очаквали Месията, са пророчествували за Него, но само на Йоан било дадено да стане свидетел и учасник на идването на Месията. И това го прави повече от пророк, защото то е видял резултата на своите пророчества.

В Новия Завет често се появява темата за Йоан и великия старозаветен пророк Илия Тесвитянин. Как да разбираме това съпоставяне и даже повече – Йоан се нарича с името Илия ( «И ако искате да премете, той е Илия, който има да дойде» (Мат. 11:14))?

В древността личното име на някаква личност поради особени заслуги и грандиозни успехи могло да се използва като нарицателно.

Така например името на държавния деятел (Юлий) Цезар става като титул за следващите правители. Или, още един пример, името на митическия герой Херакъл става нарицателно за най-силните хора. И в нашето време за някой атлет могат да кажат, че е херакъл. В историята на човечеството такива примери са достатъчно много.

Същото е и за пророк Илия. Неговата пророческа харизма толкова е поразила съвременниците, че паметта за него, като най-големия пророк и рневнител Божий влязла в религиозната традиция на Израел като своеобразен еталон на пророческото служение. Затова сравнението или дори приравняването на Йоан към Илия посочва на неговото величието като пророк.

Думите на днешното евангелие, че Йоан ще се яви в духа и силата на Илия (Лк. 1:17) трябва да се разбират именно в такова значение, тоест в значението на неговия пророчески дар, който по сила е равен на дара на великия Илия. Именно на такова разбиране на този израз косвено посочва още един текст, който се отнася съвършено до друго време и до друг човек. Нека вспомним, че Илия е имал ученик, също пророк, Елисей. И преди това, когато Илия, както говори Писанието, бил взет жив на Небето, той говори на ученика си, че той може да попроси от него всичко, каквото би пожелал. И Елисей му отговаря: «духът, който е в тебе,  да бъде двойно върху мене» (4 Цар. 2:9).

Очевидно, че Елисей желае да има същия пророчески дар, какъвто има неговия учител Илия. Съответно, в онези времена, изразът «сила и дух» на Илия, дори самото име Илия означавало да имаш пророчески дар също такъв, какъвто е имал и Илия.

Днес говорейки за св. Йоан Предтеча, разбира се, не можем да задминем още едно евангелско изречение. Иисус Христос говори за Предтечата, че «между родените от жени не се е явил по-голям от Йоана Кръстителя; ала по-малкият в Царството Небесно е по-голям от него» (Мат. 11:11).

Как да разбираме този израз, който, изглежда, противоречи на онова което вече сме говорили за Йоана? Тези думи не намаляват Предтечата, те само подчертават това, за което вече днес сме говорили: Йоан е последният пророк на Стария Завет. И като такъв, той принадлежи на Стария Завет, но също така Бог го удостоил да виде и служението на Спасителя на света Иисуса Христа. Йоан Предтеча не става апостол Христов, защото апостолското служение било предначертано на други хора, на онези дванайсетте, имената на които знае целият свят. А на него – на Йоан – би трябвало да изпълни онова, с каквото се славели неговите предшественници, великите пророци на Стария Завет: да изобличава греховете и отстъплението на царете. Така правил и пророк Илия, така прави и Йоан Кръстител. И най накрая, на Йоан би трябвало тако да напусне този свят, както са го напуснали и древните пророци (ср. Мат. 23:35), и с това да подтвърди приключването на старозаветното пророческо служение.

И затова Христовите думи «най-малкият в небесното царство е по-голям от него» не унизяват Йоан, а подчертават смяната на Стария Завет с Новия, посочват, че в благодатното Царство на Месията се открива намного повече, отколкото било достъпно в Стария Завет на най-великите пророци и праведници.

Скъпи брати и сестри, днес ние сме се събрали за да честваме Великия Пророк, Предтеча и Кръстител Господен Йоан. За да се докоснем до тайните на Свещената история на нашето спасение. И да получим назидание. Всички празници, всички богослужения, всички свещенодействия ни дават възможност чрез участието в тях да получим очищение. И в това очищение да получим нравствено назидание и ръководство в живота.

За нас, християните, живеещи две хиляди години по-късно след св. Йоан Кръстител, неговият образ, неговата личност, неговото служение не трябва да бъдат само история. Отдавна църковните автори са величавали св. Йоан Предтеча като земен ангел, тоест човек, живота на който по съвършенство е равен на ангелския живот. Това е висок идеал. Мнозина ще кажат, че е непостижим. Но ако такова състояние би могло да се достигне леко и скоро, то идеал ли е то тогава? Всеки от нас трябва да се стреми да подражава на онези светци, които чествуваме, да подражава макар на някои от чертите им.

Св. Йоан Кръстител – Христо предтеча. Като обърнем вниманието си към личното си обръщение към вярата, няма ли да видим, че винаги има «предтечи», подготвящи сърцето ни и ума към приемането на Господа Иисуса. Това може би бил някой запознат вярващ, или може би било, дори прочитането на някаква книга, или нещо чуто или видяно. Бог винаги използва всички варианти за нашето спасение и обръщение. Бог винаги дава възможност да се прояви служението ни и като «предтеча». И ние, самите, братя и сестри, тряба да подражаваме на св. Йоан в това служение. Трябва да свидетелствуваме и живем така, че да станем за някой предтечи в обръщението им към Христос. И тогава, се надяваме, по милостта на Твореца и по молитвите на св. Йоан Предтеча върху нас ще се сбъднат думите на свети апостол Яков, който писал в посланието си, че «който е обърнал грешник от лъжливия му път, ще спаси една душа от смърт и ще покрие многг грехове» (Як. 5:20). Амин!