Митрополит Антоний (Паканич) напомни за съветските гонения срещу Църквата и за изповедничеството на светителя Лука Кримски.

В трудните времена за Църквата важен и укрепващ пример е примерът на онези християни, които са претърпели мъченическа смърт по време на преследване. Особено близки до мнозина станаха новомъчениците и изповедниците, пострадали по време на съветското преследване.

Днешните гонения срещу вярващите и духовниците отразяват методите на съветските времена. Горчивият опит не ни учи на нищо. Хората не спират да се бият с Бог от глупост и гордост.

Един от поразителните примери за истинско служение на Бога е светителят Лука Кримски, чийто дух не е бил сломен нито от изгнание, нито от заплахи, преследвания и клевета.

Изпитанията само са укрепили вярата му и заплахите не са го принудили да изостави обетите, дадени на Бог, да се отрече от Истината и Църквата.

От архивните документи, дошли до нас, можем да разберем какъв натиск е бил упражняван върху светеца, в какво напрежение е живял, но архиепископ Лука не се отклонил и крачка от своите принципи.

В тесния кръг на светеца са били въведени шпиони, като всичките му действия, разговори, кореспонденция са били контролирани от властите, а фактите в докладите на агентите са били изкривени. Той знаел за това, но въпреки всички интриги и опасности в службата, продължил да работи с усърдие на Христовата нива.

Като хирург и професор, архиепископ Лука непрекъснато изнасял лекции пред лекари, бил консултант в болницата за инвалиди по време на Отечествената война, извършвал много операции, приемал пациенти и консултирал.

Свети Лука винаги е говорил с публиката в епископски облачения, което  предизвиквало роптание в определени кръгове, изискващи четенето на лекции да е изключително в светско облекло, но светецът категорично отказал да го прави.

След това повече не са го канили да чете доклади и лекции.

Светителят преминава към проповедническа дейност и започва да проповядва всеки ден, а понякога и два пъти на ден в катедралата на Симферопол и други църкви в града и региона.

Той говори открито за продължаващото преследване на Църквата и духовенството, за невинно страдащите свещеници, за духовния смисъл на изпитанията, сравнявайки ги с естествения подбор в природата: „В религиозната сфера, в духовния свят, също има подбор, но той е Божествен, като невярващите се отхвърлят, а всички вярващи се обединяват в едно стадо. Въпреки че стадото сега е малко, но е силно  и крепко... "

Светителят, притеснен, че вярващите хора са останали без Светото Писание,  открива синодална печатница.

Архиепископ Лука пише доклади за ситуацията в Симферополската епархия, където е посочва за нарушения на правата на вярващите и духовенството: затварянето на селските църкви, изгонването на свещеници от домовете им, в които са живеели дълги години, заплашване на вярващите. Тъй като всички през неделя и празници са били длъжни да работят, почти никой не се осмелял или нямал възможност да отиде в църквата. А вярващите се страхували да осигурят жилище за изгонените  свещеници. Разказва и за други потисничества.

Днес хората продължават да се борят с Бога и Неговата Църква, но вече под други лозунги и маски.

Заграбват храмовете, изгонват свещениците, заплашват вярващите, клеветят върху духовниците, като всичко това се крие зад "добри" намерения.

Лъжата, страхливостта и подлостта на съвременните преследвачи е двойно отвратителна. Рано или късно всеки ще отговаря за стореното си.

Има много тъжни и трагични истории, свързани със съдбата на преследвачите и предателите на Църквата. Всички завършиха лошо.

Господ ни призовава да останем настрана от такива хора: "Оставете ги: те са слепи водачи на слепци; ако пък слепец слепеца води, и двамата ще паднат в ямата "(Мат. 15:14).

Необходимо е да избягваме онези, които са се отделили от Църквата, защото са се развратили и са се самоосъдили. Онези, който се противопоставят на Христовите служители, който не признават Неговите духовници и народа Му, нима те са с Христос?

Не. Свещеномъченикът Киприан Картагенски предупреждава, че такъв човек повдига ръка срещу Църквата, бори се срещу Божието домостроителство.

Записано от  Наталия Горошкова