Слово на епископ Силвестър (Стойчев), ректор на Киевската духовна академия.

Свещеното Писание неведнъж разказва за различни чудеса, извършени от Иисуса Христа. Мнозинството от тези чудеса е свързано с изцеряването от физическите болести. Защо Христос, който дошъл за да освободи хората от властта на греха, така често извършва чудеса, свързани именно с телесните, а не с нравствените недъзи?

Изцелението от телесните недъзи сочи, че болестите са резултат на съществуването на греха. Не, нямаме предвид, такъв опростен поглед, че всяка една болест е следствие на конкретен сторен от нас грях. Такова мнение опростява всички сложности и разнообразни причини на болестите.

В края на краищата, това не съответства на Писанието и църковния опит. Нека спомним многострадалния Йов, който бил праведен и претърпял много болести. Също така и преподобният Пимен Печерски Многоболезнен, и преподобният Амвросий Оптински и мнозина други подвижници, които, както свидетелствуват техните жития, са страдали от различни болести и в при това са били свети.

Макар че във всеки конкретен случай причините на болестите могат да бъдат различни. Но самият факт на съшествуването на болестта е резултат на съществуването на греха и неговите последствия – ето за какво става дума. Бог създал човека духовно и физически здрав, без какъвто и да е недостатък или повреда, но след грехопадението на прародителите Адам и Ева, грехът се проявява във всеки един от потомците им (Рим. 5:12) в разнообразни форми, както на нравствени, така и на физически заболявания.

Най-простичко казано, ако не би било грехопадението на Адам и Ева – не би била смъртта и физическите болести. Според тази позиция всякаква болест е следствие на присъствието на греха в човешката природа. Христос като Спасител изцерява «целия човек» (Ин. 7»23), тоест подава изцеление както от физическите, така и от душевните болести. Нека спомним молитвите пред Светото Причастие «за изцеление на душата и тялото». Не е казано само на душата, но душата и тялото.

Тъй като болестите също са резултат на съществуването на греха, то Спасителят нашия Иисус Христос не само освобождава от греховете, но и изцерява от физическите недъзи.

А самите изцелявания, сторени от Господ, свидетелствуват за приближаването на Царството Небесно (Мат. 3:2), в което «слепи прогледат и хроми прохождат, прокажени се очистват и глухи прочуват, мървти възкръсват и на бедни се благовествува» (Мат. 11:5)

Днешното Евангелско четиво разказва, как един стотник молил Христа да излекува неговия слуга.

Самото наименование стотник сочи, че този човек е войник и принадлежи към римското съсловие. Това е много важна забележка, която ни позволява да оценим характера на този човек. Ние виждаме, че римски представител моли Господа да стори чудо. Тази молба е забележителна, защото отношението на римляните към робите било без особено попечение, да не говорим вече за случаите на жестоките отношения. И ако робът заболее и умре, това се считало за естествено. А пък в този случай стотникът не само преживява за роба, но и сам идва към Христос. Трябва да разбираме, че според тогавашните представи било невероятно римски войник да проси нещо от евреина,  защото римляните изобщо се отнасяли към юдеите пренебрежително.

Но, както изглежда, стотникът чул за Онзи, Който извършва чудеса и решил да се обърне към Него. Това сочи за съвършената доброта и смирение на този човек, което не било свойствено не само за езичниците, но дори и за онези, които се смятали принадлежащи към богоизбрания народ.

Господ отговаря на стотника, че ще дойде към него у дома и ще излекува слугата му, но стотникът и тук със своя отговор свидетелствува за вярата си: «защото и аз съм подвластен човек и имам мен подчинени войници; едному казвам: върви, и отива» (Мат. 8:9). Стотникът само моли Господ да кажи дума и слугата му ще оздравее (Мат. 8:8). В този малък израз виждаме каква голяма вяра имал стотникът. Много често юдеите търсели чудеса с външни прояви: докосвания, някакви други знаци, но войникът толкова доверява на Христос, че твърдо вярва – само една Негова дума ще може да излекува; и наистина така става. Самият Христос свидетелствува за великата вяра на този човек: «истина ви казвам, че нито в Израиля намерих толкова голяма вяра» (Мат. 8:10).

И действително, този езичник и неговата вяра в Христос и силата Му изобличили съмняващите се и невярващите юдеи.

След изцеляването Господ казва много важни думи, които според значението си са извън пределите на вярата на стотника и изцеляването на слугата му: «И казвам ви, че мнозина ще дойдат от изток и запад и ще насядат на трапеза с Авраама, Исаака и Иакова в Царството Небесно» (Мат. 8:11). За какво става дума? За «дошлите от изток и запад» трябва да разбираме всички народи. И това, че те ще насядат на трапеза с Авраама, Исаака и Иакова означава, че Царството Божие ще бъде открито за всички повярвали  в Иисуса Христа народи, ако ще имат голяма вяра, упование и смирение подобно на стотника.  Защото той, както казва блаженият Августин, именувайки себе си недостоен, проявил своето достойнство. Такова достойнство, което му позволява, въпреки  езическия си произход, да стане участник на Господнята трапеза, продължава същият отец.

За Господнята трапеза се има предвид така наречения месиански пир – общуването между Бога и праведниците. Най-голямото блаженство, което е достъпно за човека. Пророк Исайя предсказвал идването на този подготвен пир в Царството на Месията (Ис. 25:6).

В Свещеното Писание  на Стария Завет Господ в явленията Си именува Себе Си Бог на Авраама, Исаака и Иакова (Изх. 3:6), и това ни сочи, че Той е Същият Бог в Който са вярвали Авраам, Исаак и Иаков.

И това, че народите от целия свят ще дойдат и ще насядат в Царството с Авраам, Исаака и Иаков означава, че Онзи Бог, Който извел Мойсей от Египет, Онзи, Който извършвал чудеса, водел Израилския народ в края на краищата ще стане Бог за всички хора, които  ще повярват в Иисуса Христа, независимо от това, от коя са част на света. А пък «синовете на царството ще бъдат изхвърлени във външната тъмнина: там ще бъде плач и скърцане със зъби» (Мат. 8:12)

Този израз ни напомня за идващия Страшен Съд. За синовете на царството се разбират юдеите, така наречени, защото изначално именно на тях бил дан Завета и обетованията, дори и Самият Месия произхожда от този народ. Но поради гордостта си и самомнението, в резултат на което те не са могли да приемат Месията, дошъл в смирение и кротост, те – синовете на царството – стават богоубийци и тях ги изхвърлят извън пределите на Царството Божие, там, където няма слава Божия, където няма възможност да се  съзерцава Господ и да се прославя заедно с другите праведници. Образът на външната тъмнина и скърцането със зъби неведнъж се среща в Писанието и означава онова място и състояние, което се нарича «ад».

И така, прочетеното Евангелие ни учи, че има две задължителни условия за отношенията ни с Бог. Това е вярата и смирението. Стотникът посочва образа на смирената вяра. И за това получава това, което е просил – исцеляването на болния си слуга, и не само това, но и обетованието за влизането в Царството Божие с вярващите от всички народи.

Всички ние, скъпи братя и сестри, можем да проявим смирението и вярата на стотника, а можем да се уподобим на горделивите юдеи. Можем да съставим преувеличено мнение за себе си, че сме синове на царството. Че всичко знаем, всичко имаме, всичко разбираме. И може би е така, но без духовната простота, без смирената вяра ние – синовете на царството – можем да бъдем изхвърлени извън пределите на Царството Божие, защото вътрешно не сме готови да приемем Царството Божие, защото сърцето ни принадлежи и служи  не на Бога, а на някой друг или на нещо друго, а пък ние продължаваме да съставяме преувеличено мнение за себе си, че сме синове и дъщери на царството, докато наистина не сме такива. Нека Всемогъщият и Всемилостивият Господ избави нас от лицемерието и духовното самомнение. И с всички сили ще подражаваме на вярата и смирението на евангелския стотник, и тогава, надяваме се, молитвите ни и молбите ни ще бъдат изпълнени от Господ като и молбата на стотника. Амин!