Първите дни на Петровия пост - това е времето да поговорим за обидите. Но ще поговорим за истинските обиди, защото днес живеем в странни времена, когато е много популярна публичната обида. 

Думата ще бъде не за някакви измислени "обиди" на уж че притеснените малцинства, а за най-истинските човешки обиди, които късат сърцето и отравят душата.

Колко пъти мнозина от нас са били несправедливо обидени или оскърбени? И всеки такъв случай в известно отношение е уникален, дори ни се струва, че в този всеки особен случай трябва да се държим по различен начин.

И наистина е така, защото едно е когато сме обидени от сродниците насаме, друго - когато някой непознат ни е нагрубил в градския транспорт и изобщо е друга работа, ако някой ни е унижал на работата в присъствието на други хора, разклащайки репутацията ни. 

Обаче, каквато и да е била обидата и независимо от обстоятелствата - има само едно средство: "благославяйте ония, които ви проклинат, добро правете на ония, които ви мразят, и молете се за ония, които ви обиждат и гонят" (Мат. 5:44). Това средство ни го дава не дипломиран психоаналитик и не известен психотерапевт, а Самият Господ Иисус Христос.

Само Господ, който ни заповяда да се молим за ония, които ни обиждат, всичко ще оправи и ще разреши най-сложния проблем. Тежко ли ни на сърцето, пострадала ли несправедливо нашата репутация, хората ли са изменили отношението си към нас - всичко това ще оправи и ще покрие Господ. Само молитвата ни да е искрена. Дори и оскърбителят напълно може да се промени от такава молитва. А самият факт на обида ние трябва да възприемаме като изпитание на вярата ни, допуснат от Бога за нашето спасение. 

Главното да не се концентрираме много на личните си преживявания и повече да се доверяваме на Господ, Който много повече знае, какво и кога е за нас по-полезно. "Довери се на Господ, и Той ще те спаси и ще те награди", - казва Псалмопевецът, и това е наистина така.