Днес, когато в света умишлено се изопачават много понятия и значения, „истините” се умножават, а пък истината се опитват да я осмиват, всичко, което е свещено, се подлага на профанация.

Тези процеси засегнаха и Църквата. През последните десетилетия обществото Я призоваваше да бъде едно естество със света, да приеме всички „прогресивни“ тенденции, да бъде модерна.

Но трябва ли Църквата да прави безкрайни компромиси със света, който според Божественото Откровение „лежи в злото“?

Ако погледнем примера на западните християнски конфесии, ще видим, че подмилкването на света не води до нищо добро. Всякакви отстъпки водят до търсенето на още по-големи отстъпки и този процес е безкраен. Докато не опознаем себе си.

Ярък пример за това са западните християнски движения, където позволяват женското свещеничество, благославянето на еднополовите бракове и други богохулни неща, които пряко противоречат на Светото писание. И това въпреки факта, че мнозина християнски движения се ръководят само от Писанието.

Иисус каза ясно: „Да бяхте от света, светът щеше да люби своето; а понеже не сте от света, но Аз ви избрах от света, затова светът ви мрази” (Йоан 15:19). Тоест християнството противоречи на светските закони, така че християните винаги ще бъдат преследвани от обществото и света.

Не бива да се подмазваме пред света, той това няма да го оцени. Няма нужда да отговаряме на всички съвременни предизвикателства, повечето от тях са провокации. Нека си припомним от Писанието как фарисеите задаваха вяроучителни въпроси на Христос, всъщност водени от единственото желание да Го хванат в нещо. И Той, като Познаващ сърцата, ги нарече с името, на което отговарят. Искрените и търсещите сред тях, Спасителят ги насърчаваше и подкрепяше.

Имаме ли право изобщо да променяме нещо? Апостолското приемство не са празни думи. Това, което ни бе връчено, трябва да го предадем без промени. Ако светът не разбира това, тогава няма нужда да се спускаме на неговото ниво. В противен случай това ще бъде профанация (от латински profanation - „лишавам от святост, осквернявам“).

Божиите дарове се разкриват постепенно на човек, който се издига от сила в сила по духовната стълба. Като един лук: колкото повече хвърляме люспите, толкова по-чувствителни и възприемчиви ставаме. Колкото повече тренираме в духовната зала, толкова повече ставаме по-силни, ставаме по-стабилни.

Църквата е отворена за всички, но тези с „мръсни ботуши“ не могат да бъдат допуснати. Невъзможно е заради самите хора. Невъзможно е заради празното любопитство. Човек, който търси духовното, няма да си навие носа от любопитство там, където не му е мястото, за него това е тайна, нещо неприкосновено.

Съглашателството, търсенето на компромис, страхът от конфликт - това са лоши съветници. Конфликтът със света е в основата на християнството: Иисус „дойде да донесе меч“.

Приемствеността трябва да бъде не само в архитектурата, протокола за свещеническото облекло, но и в поведенческия кодекс, в набора от ценности, в концептуалните нагласи.

Таинството си е Таинство. Не можем да хвърляме светинята на кучетата. Тайната не търпи шум, тълпи и аплодисменти. Дори Господ извършил тайно много чудеса.

Широко разпространена слава на чудесата ще характеризира антихристиянството. Публични чудеса, всякакво шоу в храма – това е онова, от което християните от всички векове са се страхували.

Записано от Наталия Горошкова