Всеки ден ни говорят за прогрес. Вече и светогледът се обявява или "прогресивен", или "изостанал". При това "изостанал" се счита традиционният светоглед, основан върху религията и културните традиции, създадени от човечеството по време на цялото си съществуване.

Но дотолкова ли "прогресивен" самият прогрес (простете ми тази тавтология)?

От гледна точка на науката и техниката прогресът, на пръв поглед, е несъмнен. Но нека погледнем фактите. Науката е победила много болести, които са убивали хората в древността, обаче тях са ги сменили нови болести и епидемии, които не можем да надвием.

Технологичният прогрес, изглежда, направил всичко за да осигури комфортно съществуване, но дали от това са изчезнали в света бедността, гладът и войните? Никак. Струва ми се, че тези явления дори са станали повече. Нещо повече, прогресът стигна и въоръженията, които днес могат да убиват не само определен човек или група от човеци, а и цялото човечество.

Съгласете се, че при такива условия доста трудно да се говори за фактическия прогрес.

А пък ако ще говорим от християнска гледна точка, то на лице е най-страшният прогрес - прогресът на начините за удовлетворяване на греховните страсти, прогресът на обезчовечаването, прогресът на ненавист, прогресът на бездушие...

В тази ситуация най-тежко е на онзи, който е свикнал сляпо да се доверява на съвременното общество и мнимите му достижения. Защото въпреки всички цивилизационни достижения такъв човек вижда само упадък и крах на красивите мечтания на последните поколения.

Днес и мнозина християни са подложени на такъв песимизъм, но ако се насочим към учението на Църквата, всички тези преживявания се превръщат в радост.

Всъщност този падналият в греха свят и неговият съмнетелен "прогрес" рано или късно ще приключи, ще стигнат до Второто Христово пришествие. Затова тези всички страшни очаквания и опасения наистина са предвестници на предстоящия свършек и срещата с нашия Господ.

Само това ние трябва да очакваме, към това да се готвим. И не трябва да се страхуваме от катастрофи и катаклизми, а трябва да се страхуваме от неготовността ни да влезем в новото безгрешно вечно Царство на Господа нашия Иисус Христос. Това ще ни бъде истински прогрес. 

Записано от  Наталия Горошкова