Ние вече говорихме за такова опасно от духовна гледна точка явление като живот на показ. Но в предмет има още един, не по-малко опасен оттенък. Това е самопревъзнасянето.

И това не е просто някакво банално самохвалство. Това е нещо повече. Това е практически реклама на самия себе си, на своите качества и своята работа. А рекламата, както знаем, рядко е правдива.

На мнозина хора в разговорите за себе си свойствено е някакво преувеличаване. Ние преувеличаваме своето значение, своите старания, своите качества и дори своите страдания - всичко в нас трябва да бъде повече от другите. По такъв начин неуверените в себе си хора се опитват да предизвикат в обкръжаващите ги възхищение, симпатия или съчувствие.

Също така и по отношението на деятелността си. Дори повече от това - днес се смята, че ако ти сам няма добре да се рекламираш, никой няма да те забележи. Както говори руската поговорка: ако няма да се хваля, никой няма да ме хвали. 

Грях ли е  това? Не е толкова сложно да се провери.

Стига да сложим редом със самовъзхваления деец един по-скромен труженик от същата сфера на дейност и да погледнем на реакцията му. Тук всичко ще стане ясно. В края на краищата човекът, който без излишни думи си прави работата, само ще предизвика досада, а то и злоба в самовъзвеличените "ефективни мениджъри". Ами ако всички ще видят и ще разберат, че този труженик, който без да разходва каквито и да е средства за своята си презентация, много повече прави работа, отколкото разпиарения "специалист"?

В това е и същността на проблема: човекът, който гръмко тръби за талантите си, рядко е полезен. Но така е в светския живот. А пък в духовния - всичко е много по-опасно.

Защото човекът, възвеличаващ сами себе си,  често лъжи обкръжаващите го. И не по-малко - самия себе си, като започва искренно да вярва на собственото си величие. И какво ще му бъде, когато в края на земния си живот ще се срещне с Господ и нелицеприятната правда за себе си?

Записано от Наталия Горошкова