Във времена на тежки изпитания винаги има такива, които обвиняват Църквата, че уж върви по грешен път, такива, които незабавно изискват някаква промяна, която смятат, че е от полза за Църквата и обществото, тези, които настояват да служат на духа през този век.

И каквото и да прави Църквата, каквито и решения да взема йерархията, тези хора никога не са доволни.

Не е чудно. В крайна сметка Църквата живее във вечността и само отчасти живее в един паднал свят, ограничен от пространството и времето. Да, земната Църква се състои от живи хора, които също могат да грешат, но тя не е ограничена от земната си страна: неразривната връзка с Христос спасява Църквата от отклонения.

В същото време огромната грешка на тези, които смятат, че само те знаят накъде трябва да се движи Църквата, е в самоувереността и категоричността им. Това е знак за сериозно духовно заболяване – гордост. В крайна сметка, ако човек сериозно мисли, че е по-умен от Църквата, тогава това е сериозна причина да се замисли: не ли съм в прелест?

И макар на моменти да изглежда, че гласът на тези, които крещят най-силно в социалните мрежи, е гласът на църковните хора, не бива да забравяме, че много членове на Църквата, както свещеници, така и миряни, просто не са склонни към гръмки изказвания и страстни моментни движения. Тези хора със смирение и без излишни думи, без самореклама, без позиране, си вършат работата на мястото си.

Да подкрепиш първите -  означава да предадеш вторите. Да следваш примера на заблуждаващия се, макар и искрено, означава да съгрешиш срещу истината. Това означава да замените грижата за паството с човекоугодничество. „Ако угаждате на хора, тогава можете да оскърбите Бога“, казва св. Киприан Картагенски. И точно така е. В крайна сметка Църквата не е политическа партия, не е обществена организация, тя е Тяло Христово.

От време на време напомняме, че целта на Църквата е да води хората към Христос. Това е най-важното. Всичко останало, колкото и високо да изглежда, е второстепенно. Всичко останало е само следствие от основната цел.

И сега, когато всичките ни духовни импулси са подложени на изпитание, ние повече от всякога трябва да се обединим около своята йерархия, да се опитаме да забравим всички кавги, караници и недоразумения, да оставим всичките си светски възгледи отвъд църковния праг и да следваме Христос с нашата Църква .

Записано от Наталия Горошкова