Всичко, което се случва, ни издига над земята, приближава ни до Небето. На земята никога няма да намерим истина. На земята няма правда.

Кой е прав,  кой е виновен? Всеки е виновен за нещо. Кой обича, кой мрази?

Който наистина се смири, той и обича.

Пътят към Небесното Царство и към познанието на Божията истина е труден: грехът е завладял човешката природа, и я повредил. Човекът възприема много неща изкривено, пристрастно и повърхностно. Той не вижда същността и дълбочината.

Но има надежда за поправка.

Милосърдният Господ ни е дарил със способността да се преобразяваме чрез Божествената благодат. Преображението е най-висшата и най-красивата проява на любовта, на която човек е способен. Това е отговорът на една чувствителна душа към любовта на Създателя. Пълно изоставяне на егото си и блажено разтваряне в безкрайния облак на Божията благодат. Непреодолимият стремеж на душата да придобие благодат и е любов.

Ние вземаме участие  в Тайнствата, усърдно се молим, спазваме пости. И всичко това, за да придобием благодатта на Светия Дух. Но има едно условие. Благодатта няма да пребъдва в нас, ако мразим някого.

Без любов и смирение не може да имаме духовни плодове. Молитвата няма да стане утеха, постът няма да донесе пречистване, Тайнствата няма да изпълнят душата с радост.

Колкото и да е трудно, трябва да се опитваме да изгоним гнева и омразата от сърцето си. Нека бъдем верни на Христос във всичко, нека следваме Съвършения Кормчия докрай, нека се стремим неотклонно да изпълняваме всички Негови заповеди!