На какво трябва през Богородичния пост да обърнем внимание, разказва митрополит Антоний (Паканич).

Богородичният пост е установен в чест на праздника "Успение Богородично",  с който приключва поста и който е негова кулминация.

Една от разпространените грешки, свързани с този пост, е тази, че мнозина считат този пост като трагичен и мрачен, защото той е също строг като Великия пост и също ни напомня за смъртта. Но всъщност това не е така.

Богородичният пост говори за величието и безсмъртието на човека, който приел Господа в сърцето си.

Този пост е изпълнен с радост и надежда за срещата на творението със Своя Творец. За срещата не само като физическа смърт, преход от една реалност в друга, а за главната среща - срещата на душата с Господ тук на земята.

Това че този пост е в края на лятото също е много символично. Август е време да се правят равносметките, да се събират плодовете, да се готвим за зимата. Същото се отнася и за духовния живот. Постът е още една възможност да проанализираме живота си, да оценим постъпките си, действията си, мислите си; да разкрием слабите си страни, които ни пречат за по-нататъшното развитие и да се опитаме да ги преобразим.

Само за това ни говори и празникът "Преображение Господне", който се пада на Богородичния пост, тоест ни напомня за това, че смирението пред Божията воля и готовността да се преодоляват всички трудности, да се преживява  с благодарност и без ропот онова, което ни е дадено.

За съжаление този празник  на някои се асоциира само с освещаването на плодовете и няма никакво отношение към духовността. Жалко е, че хората игнорират възможността да станат по-близо до Господ, да се доближат до Светлината, да излязат от тъмнината на неверието и страстите си. С неправилното честване на празничните денове хората само си увеличават греховете си и умножават пагубните си навици. 

Също така е разпространено грешно мнение, че постът е наложено "отвън" ограничение. Постът е доброволна и осъзнана стъпка. Това е желанието на душата да стане по-близо до Бога, желанието да Му се уподоби. 

И ограничението в храната - това е опит да се научим да не губим време и да не разсейваме вниманието си върху земните удоволствия, които са второстепенни в живота ни, а да се съсредоточим върху главното и насъщното - върху личните отношения с Господ. Именно в това е смисълта на всеки един пост, дори и на самото християнство. 

Християнството - това е възможността да станем нов човек в Христос, това е начало на нов живот в него. И постът е една от формите за достигането на тази цел.

нашата вяра и църковните Тайнства ни съединяват с Христос, и Той вхожда в живота ни, освещава го. ВСичко най-доброто, каквото имаме в живота си, изхожда от Бога, жвеещ в нас. Да се живее с Христос това не означава само да се мисли за Него, това означава, че Той започва да действа в живота ни, да дества чрез нас.

Християнството това е личен избор на всеки от нас да отдаде живота си на Бог, както понякога Той дал Своя живот за нас.

Записано от Наталия Горошкова