В христианския живот се среща такъв феномен: човекът се смята за голям благодетел за далечни и малопознати на него хора, като в същото време не проявява никаква будност и внимание към своите родни.

Често в това се наблюдава определена взаимовръзка: колкото повече на човека му се струва, че той обича далечните, толкова по-малко той реално обича  родните си.

Стремлението към добро в човека е естествено, но диаволът прави всичко, за да изврати това естествено стремление, както и знаем от Писанието и Преданието.  Същото става и по отношение на любовта към ближните.

Мисля че, няма смисъл да се обяснява, как понякога става много сложно разбирането между съпрузите, между децата и родителите, между братята и сестрите. И това е напълно обяснимо, защото когато хората провеждат повече време заедно, тогава се проявяват всички сложности, грубости на характерите, всички граници на личността, понякога и не най-добрите.

Действително, да обичаш родните си не винаги е лего. Понякога това е всекидневен труд. И само тук възниква съблазън да даряваш любовта си на някого по-далечен.

Разбира се, няма нищо лошо в благотворението, в помощта на инвалидите, на хората с някаква зависимост, с различни материални или духовни (по-често с душевни) проблеми. Дори това е нашият християнски дълг. Но ако ние помагаме само за да удовлетворим собствените си амбиции или за да достигнем душевен комфорт, това означава, че целите ни не са толкова искрени, въпреки външното им благочестие. 

Защото фактически изглежда, че правим го за самите себе си. 

И ако в семействата ни стават караници и обиди, то това е истински признак, че нашата любов към родните не е на ред.

Животът, разбира се, е доста сложен. Понякога става така, че действително "врагове на човека са неговите домашни" (Мат. 10:36), но и в този случай никой не ни освобождава от семейните задължения. И това е много важно. Любовта, която не минала през изпитания, нищо не струва. Семейните отношения са най-доброто изпитание на нашите християнски добродетели: търпение, мъдрост и любов.

Записано от Наталия Горошкова