Какво трябва да просим от апостолите Петър и Павел, от какво помагат?

За уникалната възможност да променим живота си благодарение на молитвата към светите апостоли Петър и Павел разказва митрополит Антоний (Паканич).

Фото: © Православная жизнь

На 12 юли Църквата чества славните и всехвалните първовърховни апостоли Петър и Павел. В този ден за православните приключва Петровия пост.

Всеки от нас с примера на апостолите е способен да промени живота си и живота на ближните си. Апостолите Петър и Павел се явяват като образец на истинско мъжество и покаяние.

Намирайки се през цялото време със Спасителя, Петър бил особено близък до Него и живота му бил пронизан със светлината на Божетсвената истина. Именно тази благодатна светлина поддържала апостолите на всички техни пътища, в сложните обстоятелства и проповедническите трудове. Временната слабост и страхът пред силните на този свят, проявили се през нощта на ареста на Христос, впоследствие били победени с безмерна любов към своя Божествен Учител. До своята мъченическа смърт той мъжествено проповядвал Възкръсналия Спасител. 

Смелостта на апостол Петър ни поразява. Неговият проповеднически подвиг няма равен на себе си: той е обърнал към Христовата вяра повече от 8 хиляди души, въпреки постояните преследвания и смъртелните опасности. 

Нито затворническите окови, нито телесните лишения не са намалили мъжеството, не са променили отношенията му до хората. Не се изчерпала истинската му любов в неговото пламенно сърце.

Животът на апостол Павел не по-малко е удивителен. От гонител на евангелската проповед той по чудесен начин се превърнал в един от най-горещите проповедници и последователи.

След дивното си преобразяване Павел положил целия си живот в разпространението на Христовата вяра. 

За трудовете си и мъжеството апостолите Петър и Павел заслужено се смятат за "стълпи" на Църквата Христова и първовърховни апостоли. Те двамата приели мъченичество в Рим по време на император Нерон. И Църквата чества ги заедно в един ден. 

Печално е, се, подлагайки се дори на неголеми лишения, ние сме способни лего да предадем себе си, близките си, убежденията си. Ние се ожесточаваме, роптаем, страхуваме се в битовите, понякога дребнави обстоятелства. 

На нас не ни стига вяра, сърцето ни не е запалено с онази светлина, даруваща на човека крепост и любов, която "никога не отпада"  (1 Кор. 13:8).

В празника на апостолите Петър и Павел по молитвите на тези мъжествени Христови ученици искрено желая да укрепнем във вярата! И нека милостивият Господ да дарува на вас смело, вярно и обичащо сърце за защита на нашата вяра и ближните ни!

Записано от Наталия Горошкова

Социальные комментарии Cackle