В праздника на светия апостол Йоан Богослов митрополит Антоний (Паканич) разказва за смисъла на най-важните думи на любимия Христов ученик.

Ние всички сме болни, защото нямаме в сърцата си съвършена любов. Но нашите болести могат да бъдат изцерени от Божията милост. Животът ни е даден, за да се изцерим от нелюбов и да разберем, всеки според своите въможности, силата на настоящата любов, коята приближава душата към вечността.

"И ние познахме любовта, която Бог има към нас, и повярвахме в това. Бог е любов, и който пребъдва в любовта, пребъдва в Бога, и Бог - в него. Любовта у нас се затуй съвършенствува, за да имаме дързновение в съдния ден; защото, както е Той, тъй сме и ние в тоя свят. В любовта няма страх, но съвършената любов пропъжда страха, защото в страха има мъка. Който се бои, не е съвършен в любовта" (1 Йоан.16-18).

Тези 5 изречения могат да изцерят всеки, който ги приеме.

"И ние познахме любовта, която Бог има към нас, и повярвахме в това"

Няма нищо по силно за Божествената любов. Божествената любов - това е исцеряваща сила, преобразяваща, оживяваща, спасяваща. Тя включва в себе си всички евангелски добродетели, всички Божествени сили на Христос. Тя е "алфа и омега" на живота ни, благодарение на нея ние сме се родили и ще отидем във вечността, сливайки се с нейния нескончаем поток.

Развивайки в себе си тези или онези добродетели, усъвършенствувайки се в праведността, ние отглеждаме любов в сърцето си. Колкото повече ще имаме любов, толкова по-тясно ще бъдем преплетени с Божествения поток. 

"Бог е любов, и който пребъдва в любовта, пребъдва в Бога, и Бог - в него"

Тези думи означават, че човекът вече не е господар на самия себе си, а Бог пребъдва в него.

Бог напълва Своя съд със Самия Себе Си, напълва го със Светия Дух, и човекът става едно цяло с Бог, неразделим нито от смъртта, нито от времето.

Тук е чудо: пребъдващият в Бога започва да вижда и чувства всичко така, както вижда Бог. Той вече не осъжда, не лъже, не клевети, не се радва на неправда, а се радва на правда и чистота, проявява милосърдие и състрадание.

Пребъдващият в Бога смирено носи своя кръст, но не е сам, не пада под неговата тежест, а носи го, поддържан от Божията сила. Бог подкрепва на всяка крачка и дава необходими сили.

"Любовта у нас се затуй съвършенствува, за да имаме дързновение в съдния ден; защото, както е Той, тъй сме и ние в тоя свят."

Пребъдвайки постояно пред Бога, съизмервайки с Него всички свои помисли, ние постепено се учим да постъпваме с любов, да действаме съгласно с Неговата воля. И това е голяма свобода, даваща щастие и водеща към блаженство. Може абсолютно да не преживяваме, какво мислят за нас другите, как оценват действията ни: осъждат или одобряват. Важно, че сме честни пред Бога, че заедно с Него творим добро и красота, и достатъчно, че Той знае нашите намерения, вижда нашите мисли, чува нашите молитви. Реакция от другите на нас не е важна.

"В любовта няма страх, но съвършената любов пропъжда страха, защото в страха има мъка"

Бог, Който е любов, страшен е за онези, които се странят от Него. 

Който се устремява към Бога, не му са страшни никакви напасти и болести.Той се изцерява с вярата си: всички душевни и физически рани се лекуват както с елей от Неговата топлина и грижа, а те са неизчерпаеми. Ние просто не се ползваме с Божията любов, игнорираме я, надяваме се само на себе си, не позволяваме Бог да действа в живота ни, не доставяме на Него радост от общуване с душата ни, избутваме Неговата всесилна, утешаваща ръка. Животът без Бога и е мъчението.

"Който се бои, не е съвършен в любовта"

Който има съвършена любов, той не изпада. Всякакво падение в Бога - това е духовен подем. Падат само маловерните, коите не са достигнали любовта Му. Любовта не знае страх и мяра.

"Възлюби Бога, както си обязан да Го любиш, не за това, че ще ти се въздаде в бъдещето, а за това, което сме получили в настоящия свят, сътворен поради нас. О, колко е дивно Божието милосърдие! О, колко е изумителна благодатта на нашия Бог и Творец! Каква сила, тегнеща върху всичко! Каква неизмерима благост, с която Той  на естеството на нас, грешните, отново ще позволи възсъзданието!"- поучава прп. Исак Сирин.

Записано от Наталия Горошкова