Според изводите на конференцията на КДА за пастирското служение, екипът на «Православная Жизнь»  помолил митрополит Антоний (Паканич) да отговори  на въпроса: кое е най-главното предизвикателство за пастиря днес?

Днес, както и във всички времена, главната задача за пастиря е спасението. Без постоянна вътрешна работа върху себе си, без доверие към Бога, без духовно преображение аскезата е безсмисленна и, всъщност, е невъзможна. "Спаси себе си и хиляди около теб ще се спасят", - казвал преподобният Серафим Саровски.  

Ако свещеникът не се грижи за своето спасение, то с какво той ще може да помогне на другите, какви съвети и насоки ще е способен да даде? 

Дървото се познава по плодовете. Всяко добро дърво дава добри плодове. Също така и свещеникът се познава по паството си. Какъвто е попът, такава е и енорията - какъвто е началникът, такива са и подчинените. Всичко в света е взаимно свързано. 

"Научете се преди сами да правите добро и тогава започвайте да учите другите да правят същото, за да бъде съединено с делото словото на вашето учение и через това да стане по-удобно приемливо за онези, които ще го слушат" (прп. Симеон Нови Богослов, 77, 481). 

Днес мнозина обичат да учат. Но, освен думи, трябва да има и дела. Пастирят трябва не само да посочва път, но и самият да се движи в правилна посока. "Не е трудно е да учиш, но да посочиш път, по който с удобство може това да се достигне, - ето дело, достойно за удивление" (Свт. Йоан Златоуст, 52, 644).

И така, истинският духовен пастир - това е онзи, който със своите мисли, думи и дела казва на паството си: правете както правя аз.

Записано от Наталия Горошкова