Защо е важно да бъдеш, а не да ти струва, че си.

Митрополит Антоний (Паканич) разказва за това колко е важно да бъдеш себе си.

Днешния век, вероятно повече от предишните, е век на позьорство.

Мнозина хора в социалните мрежи се опитват да покажат на обкръжаващите ги хора колко според мнението им са хубави и добри . Почти всички искат да изглеждат по-богати, по-красиви, по-умни, отколкото са всъщност.

И тук се крие главният проблем: хората не се опитват да станат по-богати, по-красиви и по-умни, а се опитват да изглеждат по-богати, по-красиви и по-умни. Говорим не само за невярващите, мнозината християни също се стрнемят да изглеждат по-благочестиви, по-нравствени, по-добри. 

Ние дори не забелязваме колко сили и енергия се разходват за създаване на такава илюзия, или да кажем откровенно - лъжлив образ.

Проблемите от това започват вече сега. Ако самотна жена търси съпруг, подобрявайки изображенията си в фоторедакторите, тя рискува да разочарова своята си възможна половинка по време на реалната среща. 

Политиците, създаващи си с помощта на технически средства невероятно големи, но фалшиви рейтинги, могат да загубят изборите. 

За нас, християните, срещата ни с Бог, която никой няма да избегне, сякаш вятър ще отнесе фалшивата ни праведност и нагледно ще ни покаже истинското и, възможно, не най-доброто състояние на душата ни. 

Не напразно мнозината велики монарси в края на живота си, подготвяйки се за смъртта, заповядали да ги погребат без всякакви регалии и други суетни отличителни знаци, за да предстанат пред Твореца като обикновени хора, очакващи милост. 

Виртуалната реалност толкова въвлича, че в определен момент ние вече сами започваме да вярваме в реалността на създадения от нас "подобрения" си двойник. Вероятно, няма нищо по-страшно от измислена лъжа и сами да повярваш на нея.

Затова винаги трябва да помним за Всевиждащият Творец, Който всеки ден ни вижда такива, каквито сме всъщност, и Когото не е възможно да излъжим с никакви измами. Защото Господ помага на създанието Си само тогава, когато то, немощно, моли за помощ, а не когато с невероятна горделивост много въобразява за себе си. 

Записано от  Наталия Горошкова

Теги

Социальные комментарии Cackle