Как да се научим правилно да четем житията на светиите, за да получим от тях полза, разказва митрополит Антоний (Паканич).

Четейки житията на светиите, ние много често съсредоточаваме вниманието си върху чудесата и ярките събития. В същото време край нас минават важни епизоди от живота на подвижниците, които мнозина не забелязват или които не попаждат в житията изобщо.

"Житията" са особен литературен жанр. Това е своеобразна литературна икона, която изобразява най-главното от живота на подвижника, отсичайки всичко временното и лишното. Но понякога именно това "временното" е много важно за съвременния човек. 

Често се случва, че хората, като се начетат на древните патерици, изпадад в жажда за чудеса и, тъй като не ги срещат във всекидневието си, разочароват се и започват да роптаят на Църквата, която "вече не е както преди" и като че ли "загубила светиите".

Има и друг проблем. Съвременният човек, четейки за непостижима, според неговото мнение, светост, изпада в униние и вече не радее за спасението си. "Как така може да се спасиш?", запитва някой, ако светците са изцерявали с една дума, дяволите са изгонвали, местили планини, търпели мъчения, а ние нищо не можем. 

в действителността всичко не е така, защото светиите - са същите хора, каквито сме и ние. Със същите проблеми и съмнения. Това става особено ясно, когато четем дневниците или писмата на подвижниците, живеещи не толкова отдавна. И тогава за мнозина става окриване, че светиите в живота си преживявали същото, каквото преживяваме и ние. И това много ни вдъхновява.

През земния си живот светиите не са били с златни нимби и не са използвали величиствени жестове. Мнозина от тях са изпаднали в греховни изкушения. Няма да ходим далече, само ще вспомним Светото Писание. Нека вспомним за светия цар и пророк Давид, който заради греховната си страст към омъжена жена изпратил мъжа и в битка на вярна смърт. Но колкото по-долу е било падението му, толкова по-силно е било покаянието му, което е изразено в псалом 50, който го четем всекидневно в молитвите си.

Затова толкова важно да се задълбочаваме в житията на светиите, да събираме най-малките трохички от живота им: възпоминанията, дневниците, писмата.  Да намираме в тях практически съвети за себе си, за борбата със своите страсти и грехове. Много важно, четенето на житията да не стане като развличение, като че ли някакъв аналог на приключенска литература с увличащ сюжет и празнина отвътре.

Само съсредоточено сериозно четене може да ни принесе полза. И тогава, виждайки примери, виждайки ориентири, подражавайки на светиите, призовавайки молитвената помощ на онези, които преживели това, каквото и ние преживяваме, ще достигнем покаянието и Царството Небесно.

Записано от Наталия Горошкова