Същността на преображението обяснява митрополит Антоний (Паканич).

Целият ни живот състои от редица преображения. От самото сътворение. Ние се преобразяваме от малка клетка в пълноценен човек, от младенец в момък, от момък в голям човек. В продължение на целия ни живот ние волно или неволно се преобразяваме, подражавайки на тези или онези герои, кумири.

Живителната мощ на преображението е заложено в човека. Внедрено е в природата му. Вероятно е, че това е една от най-дълбоките сили, движещи човека.

Преображението - понятие от много нива. Преобразявайки едно ниво, излизаш към друго. И този процес е безкраен.

Господ със Своето Преображение явил на апостолите, а в тяхното лице и на цялото човечество, височината на духовното възкачване на човека. Днес ние знаем накъде да вървим, към какво да се стремим. 

Нашата вяра от време на време също се преобразява. Нека вспомним мислите си и чувствата си преди десет години, или дори преди година, или по-малко. Ако ние растем духовно, водим истински духовен живот, то не можем да не забележим изменения в отношенията си с Господа и със света. 

Всеки ден ние откриваме нещо ново, вдъхновяващо. Постепенно сами се променяме, но не се опитваме да променим света наоколо нас. Съзнателно избягваме вредното и греховното, разрушаващо живота ни и все повече съзерцаваме като "вътрешно" избягваме суетата и шума.

Вярата ни престава да бъде напоказ, а става тиха и мирна.

Умиротвореност - това е плод на вътрешното преображение и качество на истинската вяра. Именно тя на всички нас не ни стига. Умиротворението е ръб на блаженството, докосване на Божия Дух, светлина на Божията благодат. Духовното преображение винаги води и към преображението на земния живот. Той се напълва със светлина и първоздана красота. 

Душата се стреми да намери Бога. Защото само в Него е възможно истинското преображение, което никога няма да приключи, което няма граници, не зависи от времето и е достъпно на всеки смелчага, подарил сърцето си на Господ.

Записано от Наталия Горошкова