Митрополит Антоний (Паканич) разказва, какъв псалм трябва да четем, за да подредим нещата в живота си.

Думите на Псалм 115 са красиви и невероятни. Тяхната простота и прецизност настройват душата и ума към най-висшата духовна хармония.

„Човешката душа придобива качества, съответстващи на нейната дейност“, пише св. Игнатий (Брянчанинов).

Ето защо е толкова важно постоянно да извеждаме душата си от тъмнината към светлината, от неверието към вярата.

Всички „впечатления, които съставляват собственост на душата в часа на нейната смърт, остават нейна собственост завинаги, служат като гаранция или за нейното вечно блаженство, или за нейното вечно бедствие“, според Игнатий (Брянчанинов).

***

«О, Господи, аз съм Твой раб, аз съм Твой раб и син на Твоята рабиня. Ти счупи моите окови. Тебе ще принеса хвалебна жертва и името Господне ще призова».

Господи, Ти ме освободи от празни и ненужни действия и думи, от непрестанното преследване на чужди на душата ми неща, Ти отстрани от мен с ръката Си всичко разрушително и пагубно.

Ти изпълни със Себе Си всички празноти на сърцето ми и ми показа светлината на Истината, дарявайки истинска радост и утеха.

Ти ми помогна да изхвърля от живота всичко, което дърпаше надолу, натежаваше духа ми, всичко повърхностно и безполезно. И зае мястото им. Ти пое моите немощи и извика волята ми от небитието и безумието.

Ты помог мне выбросить из жизни все то, что тянуло  вниз, отягощало мой дух, все наносное и бесполезное. И занял их место. Ты взвалил на Себя мои немощи и призвал мою волю из небытия и безумия.

Ти изпълни живота ми със смисъл, като стана негов основен Смисъл.

«Повярвах и затова говорих: силно съм съкрушен».

Говорю так, ибо верую. И Ты единственная забота моей души. Мое попечение.
Сокрушаюсь о времени, когда не отвечал на зов Твой, когда не был полон Тобой.

«Всеки човек е лъжа».

Усещайки все по-силно Твоето присъствие и Твоята благодатна помощ, осъзнавам, че в сравнение с Твоето величие, доброта, Твоята истина всеки човек, дори най-добрият, е измамен и незначителен. Затова надеждата ми е само в Теб, Господи.

Отношенията между Създателя и творението никога няма да се сравнят с отношенията на едно творение с друго.

„Бог е едновременно по-далеч от нас и по-близо до нас от всяко друго същество. Той е по-далеч от нас, защото самата разлика между този, който има основния принцип на Своето битие в Себе Си и този, на когото трябва да бъде даден този основен принцип, е такава, че в сравнение с него разликата между архангел и червей е незначителна. Той е създателят, а ние сме създанието. Той е оригиналът, а ние сме производното. Но в същото време и по същата причина, интимността между Бог и най-лошите създания е по-близка от всяка интимност между две създания“, отбеляза Клайв Луис.

Любовта към Бога е присъща на човека при неговото създаване. То е коренът на живота, без който няма самия живот. Всеки момент е дар от Създателя, нашето същество свети само благодарение на Неговите енергии и Неговата воля, мислите ни се ръководят от Неговата сила, съобщена ни.

Създателят е съвършен. Неговите творения са гениални, майсторски и съвършени в Него, Неговата любов. Ако се оплакваме от съдбата си, от предназначението си, то в този случай се стремим не към повече любов, а към по-малко.

Само вярата в Господа и Неговата воля и съзнателното желание да й се покорим, връща всички към първоначално замисления Божи план за нас.

Това е началото на началото. Началото на единението ни с Бога, което отваря вратата към вечното блаженство за душата.

Записано от Наталия Горошкова