Защо на никой нищо не трябва да се доказва

За истинската вяра, неизискваща знамения и доказателства – митрополит Антоний (Паканич).

Съществува грешно мнение, че вярата винаги изисква доказателства и потвърждения.

Това е лъжлив път, отвеждащ ни от истинското познание на вярата и Бога.

Вярата е свободен избор на човека, негово волеизявление. Тя не изисква доказателства, както не изисква доказателства и любовта, когато един човек истински обича другия. Там, където има макар и малък намек на желание  да се докаже на себе си вярността на избрания път - няма вяра.

Търсейки външни знамения, ние намаляваме подвига на вярата си, намаляваме нейното звучене.

Необходимостта в постоянни "доказателства" подронва доверието към Бога и неизбежно довежда до разочарования и слабости на духа.

Само съзнателното преодоляване на изкушенията и изпитанията може да укрепи вярата ни и да умножи духовните ни сили.

Например ако трябва да се мине през мръсен и мътен воден поток и няма възможност да се обиколи, ние трябва да го прегазим, без да се гледа на батака и тинята, на студа и мокрите дрехи.

Случват се такива жизнени обстоятелства, които непременно трябва да се преодоляват, но никак не трябва да ги избягваме, както, за съжаление, мнозина днес и правят. И ако ние твърдо ще решим да ги "прегазим", Господ ще ни даде необходими сили и крепост.

"Често ми се струва, че всички шипове и трънове на нашето жизнено положение са устроени от Бога точно и именно за исцерение на душите ни. В живота си аз виждам това с пълна отчетливост", - пише свещенникът Александър Елчанинов

Действително, всички изпитания -  са нашите степени към Бога. И само по личната си стълба можем да се вдигнем до Него.

***

Да се излезе от нечувствие - това е главната цел на всички наши духовни упражнения и изпитания.

Ние паднахме в него, загубейки връзката със Своя Творец след грехопадението. Ние сме се разтворили в света, потънал в удоволствия и нечувствие към Бога, душата си, ближния си, болката на другите.

Но нашите смачкани и обезобразени души се разглаждат от докосване с Господ. И  тези докосвания не са винаги нежни и ласкави, както може би сме искали.

Понякога тъкмо като видем края на бездната ще викнем: "Господи, помилуй!". Понякога само когато ще стигнем до безизходно положение, тогава с отчаяние и безсилие простираме ръка към Господ. И Той, дълготърпеливо очакващ  този порив, ни отговаря със силата на Своята любов и нежност.

Многи печално, че ние не сме в състояние да я обземем и усетим в цялата си полнота. Ние, немощни и грешни, възприемаме капките на Божествената любов, дори не подозирайки за мащабите, грандиозността и силите и.

И както на истинската любов не са застрашителни никакви изпитания, така и на истинската вяра не са застрашителни никакви гонения и лишения.Те само я укрепват и закаляват. 

А нашата любов към Бога е нашата вяра. Нашата любов е Самият Бог.

Признавайки нашата любов, ние признаваме вече и Самия Бог. Опита на любовта към Него е нашият път, верен и не изискващ доказателства.

Ведь никакие доказательства для настоящей любви не нужны!

Защото никакви доказателства не са необходими за истинската любов!

Записано от Наталия Горошкова

Социальные комментарии Cackle