Митрополит Антоний (Паканич) разказва за мъдрите наставления на светия старец Амвросий Оптински.

Увлекателно дело е да четеш писма и дневници на известни хора, оставени от тях и запазени за потомците. Те ни позволяват да се докоснем до вътрешния свят на друг човек, да проникнем в мислите му, да потънем в размисел, заедно с него да се съмняваме и да размисляме, до някаква степен ставайки участници на далечни събития. 

Аз съм чел достатъчно много писма и дневници на писатели, богослови, праведници и светии, но нито едни от тях не са направили такова впечатление, както писмата на преподобния Амвросий Оптински. В писмата му се открива образ на удивителен човек, смирен и милосърден, бързащ да помага на всички, които имали нужда в неговото слово.

Живото слово на светия подвижник, наставленията и отеческите съвети се намират в многобройните писма към миряни и монаси.

Броят на отговорите и техния им диапазон поразява - от битови и дребни до високодуховни. Светият можел смирено да се отпусне до нивото на питащия, помагайки да реши прости и суетни задачи, и кротко се издигал в своите съждения (при необходимост) до непостижимите за човешкия разум височини. В него простотата се съчетавала с дълбоки познания на църковните догмати, светоотеческите творения. Той давал на всеки необходимото: прости истини на простите хора, високоумни беседи на жадуващите ги.

Едно от писмата му към миряните именно съдържа в себе си и простота, и височайша дълбочина. Писмото е с название: "Как да подражаваме на Бог".

В началото на писмото светият привежда думите на апостол Павел: "Подражавайте Богу, като чеда възлюбени" (Еф. :1), по-нататтък - трите евангелски заповеди, изпълнявайки които християнинът подражава на Бог и по такъв начин се спасява.

"Бъдете милосърдни, както и вашият Отец е милосърден..."; защото Той оставя своето слънце да грее над лоши и добри, и праща дъжд на праведни и неправедни" (Лк. 6:36; Мф. 5:45)

Тази заповед, по думите на преподобния Амвросий, говори за това, че човекът е длъжен да бъде състрадателен и милосърден към всички, без да ги дели на достойни и недостойни. Също така човекът трябва да бъде снизходителен към недостатъците и греховете на другите, да опрощава, да не държи обиди, каквото и да не би се случило. 

Християнинът първо трябва да е строг към самия себе си.

Като втора спасителна заповед преподобният смята думите на апостол Петър: "Като послушни чеда, не постъпвайте според предишните ваши похоти, кога бяхте в неведение, но по примера на призовалия вас Светия вие сами бъдете свети във всички постъпки. Защото писано е: "Бъдете свети,понеже Аз съм свет" (1 Пет. 1:14–16).

Тук светият слага акцент на това, че човекът трябва да пази целомъдрие и чистота не само по отношение на блудната страст, но също така и по отношение на другите страсти, "защото и завистта, и ненавистта, и злопаметството също съставят нечистотата на душата" 

"Бъдете съвършени, както е съвършен и Небесният ваш Отец" (Мф. 5:48)

В третата заповед старец Амвросий вложил ключа към спасението. Това е заповед за смирението. Спасението е непостижимо без смирение. Съвършенството е венецът на смирението.

Християнското съвършенство, по думите на св. Исаак Сирин, се състои в дълбочината на смирението.

Фарисеят бил отвергнат от Бога за превъзнасяне върху другите, макар че той и не бил порочен, както и  свидетелствувал сами за себе си.

Затова трябва да помним думите на Господ: "Кога изпълните всичко вам заповядано, казвайте: ние сме слуги негодни, защото извършихме, що бяхме длъжни да извършим" (Лк. 17:10).

В края на писмото преподобният Амвросий говори, че заповедите Божии нямат дъно, те са дълбоки и  непостижими до край: "Християнинът колкото и да не би бил твърд и точен в изпълняването на своите християнски задължения, това негово изпълнение и духовното му дело, по думите на светите отци, може да се уподоби само на малка купел, или малко езерце; заповедите Божии са подобни на голямо море, както и свети пророк Давид казва: "Твоята заповед е безмерно широка" (Пс.  118: 96). Пред тази широчина великите светии неволно се смирявали, називавайки се земя и пепел, и смятайки се за по-лоши от всяко създание. Или, както е казал най-мъдрият от апостолите, св. Павел: "като забравям, що е зад мене, и като се силно стремя към това, що е пред мене, тичам към целта - към наградата на горното от Бога призвание в Христа Иисуса. Които, прочее, сме съвършени, това да мислим" (Флп. 3:13–15)».

Всеки ще намери в писмата на светия отговори на вълнуващи го въпроси. А тичащия да подражава на Бог струва да се прислуша до мъдрите съвети на преподобния Амвросий Оптински, записани в смирената преписка на стареца със света на страдащите и търсещите Бога сърца. 

Записано от Наталия Горошкова