Господ създаде человека с една единствена цел – за общуване – като Свой събеседник. Това е най-голяма чест и блаженство. 

Събеседник на Бога

Бог е любов. Поради любовта Той е създал човека. Той го извел от небитие, подарил му вечност.

Безусловно Господ е самодостатъчен, Той не изпитва никаква нужда. Сам бъдейки съвършена любов, Той винаги действа изключително с любов.

С Божия любов е създаден човекът, любовта е станала свързващ елемент между Бога и човека, смисъл на отношенията и форма на общуването.

Не е коректно да пренасяме нашите човешките чувства върху Господ, да ги съотнасяме с Него, но понякога за по-добро разбиране на духовните закони и принципи някакви сравнения са допустими.

Нека вспомним нашите усещания, когато сме били щастливи. Ние сме били преизпълнени с радост, възторг, блаженство. През такива моменти ние сме искали да прегърнем всекиго и да се споделим с радостта си с целия свят, искали сме на всички наоколо също да им така добре и радостно. Любовта се разливала в сърцето ни.

Това е един от примерите как преизпълващата любов изисква изход, желание да се сподели с другите.

Но обаче първите човеци отхвърлили Любовта и всъщност предпочели битка срещу Бог. Тази война се продължава и до днес, изпепелява души, дълбоко рани и убива.

Как да върнем богообщението?

Едновремено това е най-сложен и най-прост въпрос. Сложността е в това, че заради богообщението трябва да загубим себе си. Ние сме страстни и грешни и не виждами от това Божия лик и не чуваме Бога. Загубването на самите себе си - най-болезненият процес, който с нищо не е сравним. Това е всекидневно умиране и раждане. Мъки на съвестта и дългоочаквано утешение. Това е постоянна борба срещу самите себе си, в която ние трябва да проиграем. Бог трябва да победи. 

Простотата е в нашето искренно стремление към Твореца. Господ помага да преминем през всички тези етапи, поддържа ни и ни пази, като грижлив и внимателен Отец. Колкото повече ще доверяваме на Господ и по-малко ще се съпротивяваме, толкова ще е по-лег и по-пряк пътя към Него.

Господ е навсякъде. Неговата любов е разлята из цялата земя. И никой не може да я приватизира или да я намали. Господ е извън рамките. 

Самата природа не е ли Божий лик? Величествените планини, зелените ливади, безкрайното небе, пламенните залези. Духът ни пресеква от красотата на Божия свят. Душата ни сама пее на Твореца химн в знак на благодарност и възхищение.

Записано от Наталия Горошкова