Митрополит Антоний (Паканич) за тъгата след Възнесението

Защо след завършването на пасхалния период на душата ни става тъжно? 

По принцип тъгата е постоянна спътница на човека. Без тъга спасението не е възможно. Дали възможно душата да не тъгува, бъдейки откъсната от Бога? След грехопадението на Адам и Ева човекът е бил изгонен от рая, отрязан заради греховете си от Бога. Оттогава той мъчително търси Твореца и скърби, защото е загубил онова блажено състояние, което е било дадено от Бога на първите човеци.

Понякога сякаш на човека всичко му е наред, а пък му е тъжно. Тъгата е признак на търсеща душа. И всеки трябва да изпие своя мяра тъга до край. Тъгата е безкраен копнеж на душата за Бог. Тя очиства и умиротворява. И само Бог може да утоли тази светла печал. Никакви земни блага не могат да дадат на душата покой и мир. Тъгата и радостта са два спасителни полюси на човека. Без тъга не може да има и радост.

Затова ние не трябва да ни е страх от тъга (само не трябва да се упояваме с тъга и да изпадаме в униние), но не можем да не тъгуваме за Бога.

Благодатният и прекрасният период от Пасха до Вознесение Господне напоминава на човеците за загубения рай. Природата благоухае и тържествува, водите отразяват небето, слънцето грее земята и дарува топлина. Навсякъде е победа на живота, светлината и красотата. Господ е с нас!

Не е удивително, че след Възнесението усещаме чувство на някакво напускане, а следователно  и тъга. Господ се възнася на Небето, оставяйки ни на земята.

След Славното Си Възкресение Христос се намирал всред хората, носейки надежда и дарявайки любов, съгрявайки ги със Своята светлина. Ние се топлихме в Неговите Божествени лъчи.

И ето ние отново сме сами. И в същото време вече не сме сами. На нас ни бил даден вкус на вечността и ние го запомнихме.

С Божията милост ние доживяхме до тазгодишния Великден и посрещаме Възнесение Господне. Затова ще просим у Бога велика милост – да доживем до следващия Великден. Ще чакаме Възкресението Христово като манна небесна, като най-желанна и дългоочаквана среща. Ще се готвим до нея вече от днес: ще тъгуваме, ще се радваме, ще вярваме, ще се надяваме, ще се смиряваме, ще обичаме. И ще чакаме.

Ще чакаме онзи удивителен миг, когато всичко живо на земята с радостна готовност ще се отзове на зова: Христос воскресе! Воистину Воскресе!

Записано от Наталия Горошкова

Опубликовано: Thu, 10/06/2021 - 19:52

Статистика

Всего просмотров 4,413

Автор(ы) материала

Социальные комментарии Cackle