Не един път сме говорили за това, колко е опасен живота на показ. Обаче биват и изобщо симптоматични случаи, когато нищо не трябва да се обяснява.

Наскоро в периодичния печат бил публикуван един ужасен случай, станал в нашата държава. Един млад човек искал да се ожени. И не просто да създаде семейство, за да ражда и възпитва деца, а за да направи разкошна и богата свадба, на която да завидват всички съседи (доста разпространено явление, нали така?). Но за да организира такова тържество, както той искал, трябвало много пари и много време, за да ги придобие. Младежът избрал най-лесния път: той тайно заминал в чужбина като че ли да  работи, но там си продал бъбрека. И вече със спечелините по такъв съмнителен начин пари той си направил "разкошна, богата" свадба. Но след месец нещастният младеж умрял, оставяйки жена си млада вдова.

Струвала ли тази свадба такива жертви? Мисля че това е риторичен въпрос.

Разбира се, че това е доста радикален случай, но толкова ли рядко мнозина вземат огромни кредити, влизат в големи дългове, а след това години се разплащат, като всичко това е само заради показната брачна церемония, целта на която е била да им завидват роднините и съседите?

Безусловно така става само тогава, когато целта не е сключването на благочестив брак в името Господне, а именно желанието да се изглежда по-добре отколкото е ("по-добре" - от мирска, грешна гледна точка).

Същото се отнася и до безумните пластически операции, когато заради желанието да бъдеш по-красив в очите на падшия свят, хората се решават на най-безумни и рисковани процедури. И много често такива процедури свършват много печално: изкуствените "красавици" не само уродват телото си, но също така си губят здравето, а понякога и живота.

Страшно да си представим, какво ги чака след смъртта, загиналите заради суетното тщеславие.

Разбира се, че в съвременното общество, в което по-актуално е външното  изглеждане, трудно да се избегне този съблазън, но с Божията помощ всичко е възможно. Нека бъдем внимателни към своите желания, честно ще се запитваме, дали постъпките ни са мотивирани от Божиите заповеди или от безплодното тщеславие, и Господ няма да ни остави.

Записано от Наталия Горошкова